Журналисти на прицел

 „Недосегаемите срещу разследващата журналистика" - под този наслов журналисти от „Мрежа за спешна защита на свободното слово” привличат общественото внимание върху два случая на натиск върху журналисти и ограничаване на професионалната им дейност: банкерката Петя Славова съди Иван Бакалов за 100 000 лв., а Моника Йосифова съди Асен Йорданов за 56 000 лв.

Съдебният иск на собственичката на „Инвестбанк” Петя Славова срещу Иван Бакалов е заради поредицата публикации на Бакалов под общо заглавие „Клептокрация“. Те са публикувани преди повече от три години. Славова твърди, че са ѝ нанесени нематериални щети и са накърнени честта и достойнството ѝ.

„Аз съм опитен журналист. Пиша юридически издържано, а в поредицата „Клептокрация“, която разказва как от сметки на клиенти в „Инвестбанк“ изчезват пари, съм мислил над всяка дума, защото знам, че могат да ме съдят“, обяснява Иван Бакалов. „В случая една банка прави преобразуване на собствеността с общо събрание на акционерите, което е нарушение на устава. Трябва да премълчим всичко това, защото ни е страх от някакъв иск ли? Ако институциите мълчат, то медиите не могат да мълчат”, каза издателят на „Е-вестник“.  Той е категоричен, че всичките му разследвания за банката и всички факти в тях са подплатени с документи.

„Искам да видя кой ще е този съд, който при толкова доказателства и свидетели, ще ме осъди”, заяви журналистът.

Според Бакалов от „Инвестбанк” са отказали да направят коментар по публикациите му.

Аналогичен случай е заведеното от Моника Станишева дело за нанесени щети срещу сайта за разследваща журналистика „Биволъ” и неговия редактор Асен Йорданов за 56 000 лева. Повод за иска са публикувани в изданието данни за неправомерни бизнес практики на Станишева, свързани с конфликт на интереси при усвояването на средства от еврофондовете.

Юлиана Методиева, Ирен Филева и Иван Бедров от новосъздадената „Мрежа за спешна защита на свободното слово” окачествяват случилото се като репресия срещу журналистическите разследвания.

И двата случая са ярки примери за политика на сплашване. Исковете са непропорционално големи и няма как да бъдат заплатени от журналистите. Това цели да откаже колегията от опитите да разследват дейността на банки, сочат от организацията.

Сдружението „Мрежа за спешна защита на свободното слово” вече има договореност с една адвокатска кантора, която се е съгласила безплатно да защитава засегнати от искове за клевета журналисти, съобщи Юлиана Методиева. „Ние сме много благодарни, защото юридическата защита е скъпа и не е по джоба на колегите”, продължи тя и добави че сдружението, заедно с Асоциацията на европейските журналисти у нас, ще сезират всички заинтересувани европейски институции за опитите чрез непосилни глоби да се прекратят журналистическите разследвания за неправомерни банкови практики.

Журналисти предлагат сдружението да се обърне към политиците в следващото Народно събрание с предложение да се преосмислят клаузите в Закона за банките и кредитното дело, които позволяват да бъдат предприемани такива репресии срещу разследващи дейността на банките журналисти.