Един час лицемерие от класа

 Струва си да изучите неприветливото просторанство около Централна гара, за да откриете „Фабрика 126“. Там един утвърждаващ се, но много талантлив български режисьор – Петър Денчев, е направил чудеса с три табуретки, 30 крушки и 8 млади актьори.

Постановката е по писаната преди три века и половина от Молиер блестяща комедия „Мизантроп“ - връх на дворцовото лицемерие, егоизъм, кариеризъм и лакейство, все качества, до болка познати и в наши дни.

Със семпли черни костюми и бели маски, младите дарования от сдружение „Клас“ правят един съвременен, динамичен и увлекателен прочит на текст, който вкарва героите си в какофония от шокиращи до болезненост състояния и поражения на личността. Те са толкова шокиращи и болезнени, че когато бъдат изречени на глас, губят силата си и звучат фалшиво...

Копнеж и ненавист, приятелство и предателство, любов и омраза, истина и заблуда – всичко това са само щрихи от един конформистки устроен свят, в който доминират несигурността, воайорството и студеният полъх на презрението.

В такава среда дори Алцест - един „тежък нонконформист, който не се съобразява със социалните предпоставки“ (думите са на Петър Денчев) се отказва да търси отговорите на въпроси, които всъщност са в основата на това да живееш извън илюзиите и изгнанието.

В „Мизантроп“ тази почти необятна палитра е употребена в рамките на около час, като умело е подправена с музика, пеене и почти акробатични номера.

И още нещо, поради което трябва да се гледа този спектакъл - всички актьори са и красиви, и талантливи, а  това не може да се види често на сцените у нас. Режисьорът дори обясни, което прозвуча като бравурен патетично-предпремиерен комплимент, че почти целият прочит на текста се дължи на играещите...

Това, разбира се, е далеч от истината, тъй като всяка секунда от постановката издава интересните режисьорски хватки и хрумвания, които превръщат актьорите (четири жени и четирима мъже от класа на Ивайло Христов) в нещо като театрален кошер, където всяка пчеличка е усвоила до перфекционизъм ролята си така, че в съвсем краен момент прокапва медът, който консумиране ние - зрителите.

Преводът на „Мизантроп“ е на Кирил Кадийски. Художник е Радостина Тодорова, хореограф - София Георгиева. Участват Ивайло Драганов, Кристиана Ценкова, Юлиан Петров, Ева Данаилова, Виктория Ангелова, Дарий Чавдаров, Светла Рангелова и Калоян Лулчев.