„Биг Брадър“ или „Сървайвър“ – това НЕ е въпросът

За пореден път борбата за рейтинги между двете частни национални телевизии изцвили като мокро магаре, оставено за цвят под дъжда сред мокри кокошки, жалък соц и много пушеци.

Двете телевизии изцвилиха в един глас: „Ние сме най-гледаните“, което само по себе си е абсурд, но не и в България. Страна, в която всичко се мери с двоен аршин, всичко е възможно и всичко е обяснимо.

Какво толкова се чудите на някакви си рейтинги. Двете телевизии ползват различни пийпълметрични агенции, които им снасят различни данни. И не зрителят е този, който трябва да бъде занимаван с този казус, а вездесъщият и все така същ, спокоен, улегнал до сплесканост и тровещ с бездействието си Съвет за електронни медии. Той, подобно на българския синод, е склонен да се изказва по теми, които далеч не са в неговите прерогативи, но когато стане дума за медийна война, мълчи.

Защото това, което се случва между Би Ти Ви и Нова ТВ, е точно медийна война. Защото регулаторният орган, разбирай СЕМ, е този, който трябва пръв да се намеси с думи, ако не ще с дела, по един толкова сериозен въпрос като измерването на рейтингите. Но защо СЕМ да се хаби по въпрос, чийто отговор би засегнал интересите на огромни рекламодатели, наливащи милиони левове в тв ефира.

По-лесно е да се изкажеш с категоричност, макар и под натиск, че една песничка е морално вредна, което е точно така, а след това, под още по-голям натиск, да обясняваш и да се оправдаваш, че понеже съседите бучат и пенсионерите кълнат, ще трябва да покажеш на тия хора как се мяташ, как го движиш, как се бараш и колко са раздаваш в името на нещо, за което държавата, тоест ние, ти отпуска субсидия, за да си регулатор. Боже, опази!

Затова, уважаеми зрители на „Биг Брадър“ и на „Сървайвър“, и уважаеми читатели, истинското риалити, уви, е извън екранчетата, които ни предлагат реалност, нагласена според най-масовите потребности и естетика, налагана през последните 25 години точно и предимно от малкия екран.

За всички метро- и спорносексуални граждани е забавлението, което правиш заради самото забавление и заради другите, затова да им се покажеш, да си разглеждате снимките в мола и да разтъпчете официалния лъскав анцуг сред лъскави витрини с неофициално неактуални колекции. Защото седенето на диван с указания не е социален експеримент, уважаеми господа продуценти.

За всички, дето си мислят, че не са такива, остава другото забавление, сред природата, която уж им поднася изпитания, провокиращи физически и умствени качества, но всъщност ги върти на друг продуцентски шиш.

Много преди нас великият Смирненски е казал: „Два свята, единият е излишен!“, но в случая май и двата са излишни. Не за друго, а защото едва ли някой след 20 години би искал да се „забавлява“ с 58-ия сезон на „Биг Брадър“ и 49-ия на „Сървайвър“.