На повредена държава, повреден популизъм

Бойко Борисов публично се покая, че се е поддал на популистки натиск, принуждавайки чиновниците да се редят на опашка в банка, за да връщат бонуси.

В България всички сме били популисти, включително и той, каза Борисов.

Признат грях – половин грях!

Само че ако аз се броя за част от популуса, в името на който е било разпоредено голямото бонусовръщане, държа да отбележа, че при мен магията не проработи.

С други думи, не ги харесвам повече – нито тези с върнатите бонуси, нито тези с невърнатите, нито разпоредителите.

Какво всъщност стана?

Едно камъче във вид на бонус се търкулна и повлече сипей от бонуси, ДМС-та, членове на предишни, сегашни правителства, чиновници, заразмахваха се цифри, кой върнал, кой не върнал, кой тича към банката със сумата в последния момент, кой уволнен, кой неуволнен, кой засрамен и кой не.

Това, което се разбра в крайна сметка, беше, че хора на държавни постове са вземали сериозни допълнителни пари, често на ежемесечна база, в режим на законност, но, твърди се, неморалност.

Критериите за вземането по всяка вероятност ще си останат неясни – стреля се само с цифри.

Според Борисов вземането под черта се е налагало (и продължава да се налага?), понеже заплатите на въпросните служители са ниски, а отгорворностите големи, с цел да се избегне изкушението корупция.

Защо тогава е трудно да определим ритуалното връщане като популистко?

Защото популусът, ако е популус, не би трябвало да се задоволява с простия факт, че някакви суми, макар и големи, и макар и от пари на данъкоплатеца, сменят собственика си.

Би трябвало да попита защо тези пари са се озовали в набедения собственик – ако няма причина, как ще се спре тази практика, а ако има причина, защо в крайна сметка сумите се връщат по позоряща и шумна процедура.

Народът би трябвало да се поинтересува защо и тук е оставян да работи добре познатият двутактов, двускоростен, двустандартен, двулицев механизъм – в случая: на повърхността чисти и ниски заплати, а под повърхността плетеница от механизми за редовно, безкритерийно, безотчетно, но все пак легално, допълнително получаване.

Стъпката, предприета от Борисов, не е популистка – тя е просто най-лесният начин да се излезе от положението.

По-трудният би бил да се обясни какво стана, какви изводи си извадихме и какви мерки взехме.