Семейство Бурбон на избори!

Испанският крал Хуан Карлос абдикира в полза на сина си Фелипе. В същото време, протестиращи се събраха и поискаха отмяна на монархията. Хората се организираха в социалните мрежи, но протестираха не само в Мадрид, Валенсия и Барселона. Протести имаше и в 30 града на Европа и Латинска Америка.
76-годишният крал стана непопулярен, когато отиде на лов за слонове в Ботсвана, докато страната му беше пред фалит. Появиха се информации, че имал любовница, че имал извънбрачни деца и т.н., и т.н. Все по-често ставаме свидетели на абдикации на европейскси монарси, които се отказват от престола в полза на наследниците си, както това стана в Холандия с кралица Беатрикс миналата година. Сега е наред Испания, Британската Елизабет ІІ още се чуди, но вероятно има известни резерви за бъдещето на „Бъкингам“...!

Всъщност, традицията е нещо, което отдавна не е онова, което е. Тържественото полагане с меч от страна на кралицата на рицаря вече е един романтичен средновековен ритуал, нещо, което може да просълзи някой военен пенсионер, но не и съвременния енергичен и работещ човек. Той няма нужда от ритуализация на ежедневието, защото няма необходимост от стимулиране на родолюбивата му G-точка. Съвременният глобализиращ се свят няма нужда от сакрализиране на практики, които имат за цел само и единствено изкуствено институционализиране на нещо, което в условията на демокрацията прилича повече на дисектирана мишка в спиртен разтвор.

Вероятно възрастните монарси се опитват, като издигат на трона наследниците си, да благоразположат по-младите и активни хора към института на монархията, но, оказва се, тя вече не е актуална.

Именно в условията на демокрация, където гражданското общество избира по собствена воля, или поне така се предполага, монархията е анахронизъм. На никого не е нужно едно „осветено“ семейство, което по незнайно какви причини да наследява власт, колкото и тя да не е реална, а само представителна. Преди векове, когато се е смятало, че властта произлиза от Бога, а владетелят е бил негов представител, тогава Божественото начало е осигурявало приемственост, наследственост и подчиненост, каквато е била идеята на властта тогава.

Днес, в съвременния свят, този тип овластяване на едно семейство е излишно, но и донякъде разточително, защото същото това кралско, или царско, или императорско семейство, получава пари от бюджета на държавата, за да се издържа и да „блести“ в прекия и преносния смисъл.

И какво като Елизабет ІІ блести и в Канада, че даже и в Австралия...!? Какво печели от това обикновения лондончанин, например? Традиционни практики, тип: ритуал за „дъжд“, това е популярният вид на монархията в съвременна Европа.

Дори и като представителна функция, една кралица на 100 години, или крал, по-скоро изглеждат като почетни актьори, нежели като достолепни владетели.

Разбира се, дължим уважение на тези хора, защото мнозина от тях са наистина достойни, изключително добре възпитани, образовани и добри управници, но сякаш историята се случва със своите традиционни фигуранти, а съвременната история изглежда някак странно с едни баби и дядовци, на чийто глави стои огромна скъпа и блестяща корона.

В ХХІ в., това повече прилича на театър, отколкото на политическа традиция, която има действаща обществена, социална и политическа функция, ако не изключим разбира се, често силно интригантските афери, в които се замесват някои монарси. Те просто няма какво друго да правят..!