Критично важни избори в Украйна

Автор: редакционният борд на New York Times

Рисковано е да виждаш обнадеждаващи тенденции в украинската криза. Но сякаш напрежението е поспаднало в бунтовния югоизток на страната, което може да е добре, предвид наближаващите президентски избори в неделя. Има, естествено, много неща, които Москва и нейните верни помощници в Украйна могат да направят, за да провалят изборите, но все пак президентът Путин се въздаржа от това да признае публично „народните републики“, провъзгласени от отцепниците. Неговият говорител заяви в понеделник, че президентът е разпоредил оттегляне на руските войски от границата с Украйна, въпреки че НАТО засега не вижда някаква промяна.

Много е важно президентският избор да бъде признат от всички страни, така че Москва да спре да говори за „нелегитимния режим в Киев“, а новоизбраният президент да започне да се бори с последиците от невероятната икономическа и социална катастрофа, изстрадана от Украйна в последните месеци.

Изборът сам по себе си няма да реши проблемите на Украйна, освен ако новият президент не се заеме директно с дълбоката корупция и връзкарството, които са запазена марка на управлението в страната още след обявяването на независимостта през 1991 г.

Фаворит за президентския пост е Петро Порошенко, 48-годишен предприемач, известен като Шоколадовия крал заради империята в бизнеса със захарни изделия. Порошенко има политическа сила: той беше първият и единствен украински олигарх, който в Киев се присъедини и подкрепи протестиращите на Мейдана. Той подкрепя подписването на споразумението за асоцииране на Украйна с ЕС, освен това е замесен в политиката на страната почти от самото начало.

Истината обаче е, че Порошенко също е и член на кликата много богати бизнесмени, които са били в основата на корупцията на украинското управление. Същото се отнася и за неговите конкуренти в президентската надпревара – Юлия Тимошенко, бившия министър-председател, направила цяло състояние от сделки в енергетиката, и Сергей Тигипко, банкер и депутат.

Двама други олигарси, Ринат Ахметов, най-богатият от всички, и Игор Коломойски, банкер, който наскоро беше назначен за губернатор на Днепропетровск, отскоро се активизираха в отблъскването на отцепниците в Югоизточна Украйна. Ахметов изпрати своите стоманолеяри и миньори да възстановяват окупираните сгради в Мариупол и Макеевка, докато Коломойски предложи финансова награда за оръжия и заловени „терористи“.

Също както и руските олигарси, украинските предприемачи натрупаха своите състояния по време на хаотичната приватизация на държавни активи, която последва падането на комунизма. Също както руснаците, те крият голяма част от своето богатство в чужбина. Но в Украйна олигарсите са много по-пряко ангажирани с политиката, като често сменят страните в зависимост от това накъде духа вятърът. Порошенко например беше външен министър по времето на ориентирания на запад президент Виктор Юшченко, след това беше икономически министър при Янукович. Така че сега въпросът е дали олигарх-президент, по всяка вероятност г-н Порошенко, ще се занимава с бизнес, както обикновено, или ще бъде нов лидер, който да осигури на Украйна чист старт.

На украинските предприемачи им е ясно, че контрол от страна на Кремъл не е добър за техните експортно ориентирани операции. От друга страна, правенето на бизнес със Запада изисква прозрачност. Освен това кризата има своите начини да изчисти страната. Служителите на Ахметов, които са 300 хиляди души, очевидно разбраха предупреждението му, че тяхното препитание е несигурно под руски контрол.

Свободните и честни президентски избори в неделя са първата стъпка към стабилност. Втората стъпка е президент, който има волята да скъса с корупционните практики на миналото.

Източник: Редакционният съвет на New York Times