Страх ме е да остарея в България

Жена на средна възраст със здравословен проблем седи на бордюра пред Първа градска болница. В рамките на 10 минути двама мъже – единият млад, може би на 25, а другият с бяла коса, на около 60, се опитват да я преместят и да я вкарат в лечебното заведение. Силите им не стигат. Зад тях стои служител на болницата, наблюдава ги, докато пуши цигарата си и им обръща гръб. Охраната също подминава жертвата, която безжизнено се е отпуснала на плочките пред боницата.

Възрастният мъж влиза в лечебното заведение да помоли за подкрепа, а младият мъж придържа жената през кръста и й говори. След няколко минути излиза сестра с инвалидна количка и стои безучастно, докато двамата мъже се опитват да вдигнат жената и да я поставят в количката.

Не съм медицинско лице, не мога да преценя състоянието на жената от височината, от която наблюдавам събитието. Редно ли е медицинското лице, което стои с гръб, да окаже първа помощ? Да провери жизнените показатели на жената, да посъветва близките й за правилната позиция на тялото, в която да я поставят, докато дойде санитар или друг компетентен да я приеме? Сестрата, която бута количката, не трябва ли, ако не да се включи, поне да даде ясни указания за това как жената да бъде преместена?

Колегите ми коментират възможностите ни за реакция. Потресена от събитието журналистка споделя: „Страх ме е да остарея в България“. И с право.

Броят на смъртните случаи зависи не от бързия неспециализиран транспорт, а от осигуряването на непосредствена долекарска помощ, информира Българският Червен кръст.