Ватиканът не знае за дядо Добри? А трябва!

Тези дни гръмна новината, че дори папа Франциск е разбрал за добрината на нашия дядо Добри и е публикувал за светеца от Байлово във Фейсбук. Оказа се обаче, че всичко това е измислица на южноамериканска медия, която е подета като новина от световните издания.

Лъжа или не, целта Ватиканът да научи за добрината на беловласия старец бе постигната. Още повече че цял свят научи за него. Все пак дядо Добри е най-големият дарител на храма „Свети Александър Невски“. Събрани от милостиня са над 36 000 лева, за останали храмове и параклиси сумата достига над 1 милион лева от парите на състрадателни хора, събрани от дядо Добри.

Да, това е достатъчно показателно за времената, в които живеем. Фактът, че дарител не е политик или бизнесмен, а 99-годишен старец със свята душа, говори сам за себе си. Макар да не е канонизиран за светец, дядо Добри отговаря на тази категория хора отвъд всякакви канони.

Освен Ватикана, пример от него е добре да вземат и така скандалните напоследък наши църковници. Защото е лесно да заклеймим Църквата като институция и да цъкаме с език пред поредното безчинстване под манастирската лоза.

Дали обаче ще сме честни пред себе си да признаем, че имаме жив светец сред нас, който всеки ден стои скромно пред вратите на храма и събира пари не за себе си, а за свята кауза?

Клише ще е да се каже, че светецът от Байлово е морален пример, който онагледява силата на духа над материята. Клише ще е да се изтъкне, че старецът живее смирено и скромно, но продължава да следва своята мисия. Клише е и че добрината и щедростта му се открояват на фона на упадъчните морални ценности в обществото ни.

Но нямаме ли нужда точно от такива клишета в днешно време? Клишета, които да сгреят душата ни с гордостта, че има българи, които помагат. Въпреки всичко.