Избирателят чака бялата сврака

Автор: доц. Антоанета Христова, директор на Института за изследване на населението и човека в БАН

Промените дойдоха още в късната есен, зимата само ги засили. Те са най-вече в нагласата за предсрочни избори. Ако погледнем към лятото, повечето хора бяха сигурни, че ще има предсрочен вот. Вече все по-ясно се очертава липсата на такава перспектива. Това раздели много ясно групата на управляващите и тази на протестиращите по линията на изживяване на успех и неуспех от положените усилия.

Управляващите, които се защитаваха по всякакъв начин и издържаха на психологическия натиск на улицата, към днешна дата може да се каже, че вече имат усещането на победители, защото страхът да има близки избори не съществува. Обратно – хората на улицата, които вложиха изключително много енергия да отстояват позициите си, в момента имат основание да се чувстват много неудовлетворени и далече от формулираната цел към 3-ти декември 2013 г. Разбира се, процесът е много динамичен и това, което е днес, не предполага категорично прогнозиране за края на декември или февруари.

Само много рязък финансов удар върху хората може да ги извади масово на улицата. Правителството може да бъде бутнато от многолюден протест, в който партийност не се вижда. В момента, в който хора от БСП излязат на улицата и се види, че това е цяла България, тогава правителството трябва да се притеснява. Но това се случва, когато прагът на българина бъде преминат, а той е да няма какво да яде, както беше през Жан-Виденовата зима.

Големият минус на сегашните протести са голямото партийно присъствие вътре в тях. Усещането, че има пипала на партийни и корпоративни интереси, което за съжаление допуснаха тези, които искрено излязоха да протестират. Видими бяха опитите за извличане на дивиденти от протестите от кръгове около реформаторите и медиите, които са около тях.