Кой беше Нелсън Мандела?

Бившият президент на Южна Африка Нелсън Мандела въплъщаваше в очите на цял свят ценностите на прошката и помирението, изтръгвайки страната си от расисткия режим на апартейда и отказвайки се от всякакво отмъщение срещу бялото малцинство, което го хвърли в затвора в продължение на 27 години, обобщава БГНЕС.

"Прошката освобождава душата, тя кара страха да изчезне. Поради това прошката е толкова мощно оръжие", носителят на Нобелова награда за мир през 1993 г. обобщава в едно изречение, станало митично, визията си за света и човечеството, превърнала го в един от най-популярните ръководители на 20-ти век.

В затвора, а след това и по време на преговори, довели до свалянето на режима, и накрая като президент той никога не се отказа от тази ясна категоричност, която изгражда репутацията му - непреклонен пред целите си, той винаги се е отнасял към другите, включително към съкилийниците си, с уважение и човечност.

Определен бе като "световна икона на помирението" от Дезмънд Туту, друга главна фигура в борбата с апартейда. Дезмънд Туту заяви в първата си реакция на съобщението за смъртта на Мандела: "Той ни научи да живеем заедно!".

Прагматичният Мандела никога не е проповядвал религия, нито идеология. А само хуманизъм по африкански, дълбоко подхранен от културата на народа му, кхоса.

Мадиба, както го наричат сънародниците му, по името на общността му, никога не се е затварял в революционен аскетизъм. Като младеж той обича спорта, занимава се с аматьорски бокс, харесва добре ушитите костюми и с радост поддържа репутация на съблазнител. "Мандела далеч не възприема божествена роля, напротив, той е напълно и абсолютно човек - същността на човешкото същество в целия смисъл, който би трябвало и би могъл да има тази дума", пише неговата сънародничка Надин Гордимер, носителка на Нобелова награда за литература.

"Той страда и вегетира в затвора над една трета от живота си, за да излезе без да каже нито дума за отмъщение. Той подкрепяше всичко това, не само защото свободата на народа му е жизненоважен повей, а защото е едно от тези редки същества, за които човешкото семейство е неговото собствено семейство", допълва Гордимер.

Постъпките създават около Мандела нещо като култ, който той никога не е желал. "Един от проблемите, които дълбоко ме тревожеха в затвора, беше свързан с фалшивия образ, който без да искам създадох за света. Смятаха ме за светец. Никога не съм бил такъв", казва самият Мандела. И допълва хитро: "Освен ако не смятате, че светецът е грешник, който опитва да се поправи".

Роден на 18 юли 1918 г. в малкото селце Мвезо, в Транскей в кралския клан Тембу, етнос кхоса, бъдещият лидер на черния бунт е кръстен от баща си Холилала ("Този, от когото идват проблемите"). В съответствие с тогавашната традиция неговата учителка му дава по случаен признак името Нелсън при постъпването му в началното училище.

Бунтар още от ранните си години, той започва живота си с две прекъсвания - като студент е изключен от университета Форт Хеър след конфликт с ръководството. Малко след това бяга от семейството си на 22-годишна възраст, за да се спаси от уреден брак. Пристига, изпълнен с надежда, в Йоханесбург, където се сблъсква с расовата сегрегация. Малко по малко си изгражда политическо съзнание и вкус към милитаризма, които ще го отдалечат от първата му съпруга Евелин и ще го хвърлят в ръцете на друга огнена медицинска сестра. Тя е 21-годишната Уини.

Заедно с Валтен Сисулу, Оливър Тамбо и други млади вълци той бързо поема юздите на Африканския национален конгрес (АНК), за да започне борбата срещу белия режим, който създава през 1948 г. концепцията за апартейд - отделно развитие на расите. След полупровала на кампаниите за ненасилствени протести, вдъхновени от методите на Махатма Ганди, АНК е забранен през 1960 г. Мандела е арестуван няколко пъти, минава в нелегалност и решава да тласне движението по пътя на въоръжената борба.

Заловен, той е хвърлен в затвора през 1964 г., и скоро е изпратен в ужасния затвор в Робен Айлънд. В продължение на години под оловно слънце и в прах, който уврежда белите му дробове, той хвърля камъчета. Без никога да се унижава. Напротив, опитва се да вникне в душата на враговете си. Научавайки езика им африканс, полагайки усилия да разбере и да заобича най-големите им поети.

"Знаех перфектно, че потисникът трябва да бъде освободен, както и потиснатият. Човек, който лишава друг човек от свободата му, е затворник на своята омраза, той е затворен зад решетките на своите предразсъдъци... Когато прекрачих вратата на затвора, такава беше моята мисия - да освободя едновременно потиснатия и потисника", казва Мандела. 27 години по-късно, през 1990 г., той е свободен. Нито съкрушен, нито изпълнен с горчивина. И е свободен човек, който преговаря с режима до последен дъх за организирането най-сетне на универсални и демократични избори.

Триумфално избран за президент през 1994 г., той проповядва за помирение между расите. Филмът "Несломим" разказва за този славен етап от живота му, в който Мадиба използва националния отбор по ръгби, символ на могъществото на белия африканер, за да сплоти черни и бели в споделената еуфория от победата на Световното първенство.

Мандела, чийто живот бе белязан от политическата борба, никога не успява да води нормален семеен живот. Но той е чаровник и лесно поддаващ се на чар и винаги търси компанията на жени, както свидетелстват многобройните му идилии и трите брака. Той има шест деца от първите си два брака, две дъщери и двама сина от Евелин и две дъщери от Уини. Три от дъщерите му са все още живи, както и 17 внуци и 12 правнуци. Развежда се с Уини и се жени за трети път през 1998 г., когато е на 80, за Граса Машел, вдовица на бившия президент на Мозамбик Самора Машел.

Символично последната публична поява на "световната икона" не беше запазена само за сънародниците му, а за цялото човечество - той поздрави публиката вечерта на финала на Световното първенство по футбол в Южна Африка пряко пред милиарди телевизионни зрители.

Световни лидери и организации отправят послания в първите часове след новината за смъртта на Мадиба.