Ще бъде ли спряна лавината на враждебността?

Под заглавие „Българите знаят, че могат да работят във Великобритания, ако искат“, вестник The Telegraph публикува на 28 ноември репортаж на Harriet Alexander от София. Следвайки най-добрите традиции на този информационен жанр (свидетелски разказ за събития и факти), журналистката цитира разговорите си с български бизнесмени, собственици на агенции за трудово настаняване в чужбина, социолози, хора, които са работили в Обединеното кралство и имат намерение отново да отидат там, студенти.

Harriet Alexander вмъква в текста цифри, данни и изявления на британски и български политици и дипломати. Тя прокарва идеята, че българите, които биха се запътили към Острова след 1 януари 2014 г., ще отидат, за да работят, а не да се възползват от облагите на британската социална система. „Реториката от Британия изненада българите. Казват, че нямат намерение да искат британски облаги, подчертавайки, че в самата България трябва да си работил 12 месеца, преди да получиш социално обезщетение; питат се защо Великобритания не прилага същата политика“.

Със своята обективност публикацията в може би най-четения британски вестник би следвало да успокои разтревожените за своето социално благоденствие жители на Англия, Шотландия, Уелс, Северна Ирландия от идващата „многолюдна вълна“ на български (и румънски) мигранти. В над стоте коментара под репортажа на Harriet Alexander повечето читатели споделят в една или друга форма мнението на „Comparethemarxists“: „Не е ли ясно, че много хора просто не желаят такова количество чужденци в Британия. На доста места не чуваме да се говори английски и това ни кара да се чувстваме неудобно в собствената си страна“. Когато се появи „черна станция“ като „meemoe“, който пита: „Какво предлагате да се случи на онези 2,2 милиона британци, които живеят в други страни на Европейския съюз?“, веднага се намира някой „unbelievable2012“, който го кара „да смени плочата“ и му „напомня“, че в Испания например англичаните са предимно пенсионери, които си харчат британските пенсии в иберийската държава (авторът на „опровержението“ вероятно не знае, че според официалната испанска статистика над 5000 британци получават испански социални помощи; общо в страните от ЕС 40 000 поданици на кралицата са в подобно положение). Едно не съвсем представително проучване на британското обществено мнение сочи, че над половината от анкетираните са против допускането на българи и румънци до местния пазар на труда след Нова година – нещо, което просто не може да се случи, тъй като Лондон е длъжен да се подчини на споразумения и договори, които е подписал. От коментарите под репортажа в The Telegraph личи, че в момента „българи и румънци“ са „на мушката“ като синоним на чуждестранното присъствие във Великобритания; на чужденците въобще, срещу които се опълчва засегнатата от кризата и несигурното бъдеще част от британското общество. Аргументът за „социалния туризъм“ е сапунен мехур. Казват го „Kean2000“ и „Dacus“. Те сочат, че сред първите 20 живеещи на Острова националности, които получават някакви социални помощи, въобще не фигурират българите и румънците (най-много са индусите, следвани от сомалийците, пакистанците, бангладешците, иракчаните, иранците, нигерийците и т.н.).

Очевидно е, че антибългарските настроения, битуващи днес на Албион, са само едно от малките връхчета на голям обществен айсберг, в който се таят (освен всичко друго - Шотландия например) и силни антиевропейски чувства. Изглежда, че Великобритания, която през XVIII век разви концепцията за равновесието на силите (господствала в европейската дипломация през следващите 200 години), не успява да схване напълно самия смисъл на Европейския съюз между 28 суверенни и равноправни (на теория) държави и техните народи.

Един от участниците във форума на вестника – „ItinerantView“ – пише нещо, което би следвало да привлече вниманието: „В момента България е една от избраните точки за влизане на нелегални имигранти в Европа; и те сега строят отново гранични огради като по времето на Студената война. Сигурен съм, че в това има някаква ирония“. Което и определение да се приеме за думата „ирония“ („Понятие, с което се описват ситуации, в които едно уверено очакване не се оправдава“ или „Тънка, скрита насмешка, подигравка“), този читател бърка в наша жива рана. Писмените коментари за репортажа в The Telegraph са почти идентични с мненията, изразени в социалните мрежи от българи във връзка с проблема на бежанците и нелегалните имигранти в България.

Някои немски, френски, белгийски, испански и други медии споменаха и за проведени у нас анкети, от които личи, че близо две трети от сънародниците ни са против присъствието на „разните сирийци, афганистанци, алжирци“ на наша територия, а процентът на подкрепящите изграждането на телената ограда по българо-турската граница е по-голям. Може да се възрази: за разлика от бежанците и нелегалните имигранти, българите биха отишли във Великобритания напълно законно, като граждани на ЕС, имащи право на това. Така е. Но именно членството на България в Европейския съюз (включително подписаните договори и споразумения) задължава страната ни да приеме бежанците, макар да се пресекли границата нелегално. Казано иначе – всички европейски граждани имат права, но и задължения. За съжалени, съществени сегменти от британското и от българското общество предпочитат да отстояват само правата, загърбвайки задълженията.

Има и нещо по-лошо: и в двете страни (както в Германия, Франция, Австрия, Гърция, Финландия, Швеция, Белгия) се появяват парламентарни и извънпарламентарни политически формации, които използват това обществено настроение и възбуждат националистически, шовинистични, ксенофобски („постоянна, подчертана ненавист, страх или враждебност спрямо чужди неща, обичайно хора“) и расистки инстинкти. През май догодина те ще се опитат да вкарат в европарламента повече свои депутати с цел да взривят отвътре самата общоевропейска идея.

Един професионално написан репортаж провокира мисли, свързани с метафората на търкаляна по наклона снежна топка, която се превръща в опасна за Стария континент лавина на враждебност между държави и хора и затрупва градения десетилетия наред европейски дом. Ще бъде ли спряна навреме?