Изчисляването на безработицата е некоректно

Изчисляването на безработицата у нас не е коректно. Непрекъснатите спорове за броя на безработните в страната има логично обяснение. Разминаването в изчисляването на процента на безработицата идва от факта, че Агенцията по заетостта отчита само на базата на регистрираните безработни лица в бюрата по труда.

В същото време обаче не всички останали без работа, се регистрират там. Зад това стоят конкретни практики, при това зашеметяващо порочни и дори незаконни. Оказва се, че практиката на заблуждаване на националната, а от там и на европейската статистика, е повсеместна. Фактите сочат, че когато регистриран безработен реши да прекрати регистрацията си по собствено желание, тя в не малко случаи се прекратява, като в документите се посочва, че въпросното лице е започнало работа „с посредничеството на бюрото по труда”! Порочният механизъм е следният: лицето попълва заявление в което посочва трите си имена, ЕГН и подчертава в бланката изречението: “Желая да ми бъде прекратена регистрацията”.

Там обаче не е посочено, че той “желае” същата да бъде прекратена, все едно е започнал работа! След това служителят на бюрото по труда предоставя регистрационната карта на лицето и то си тръгва от бюрото с убеждението, че няма регистрация там. Това е така, но се оказва, че за статистиката той е започнал работа, при това с посредничеството на бюрото по труда! Как се случва това? Служителят издава решение, след като лицето вече е напуснало институцията, на което е записано, че въпросният човек е „започнал работа с посредничеството на бюрото по труда“, защото същото бюро трябва да предостави определени бройки на започнали работа лица пред Дирекция “Регионална служба по заетостта”.

Тя от своя страна предоставя данни на Агенцията по заетостта, която на свой ред предоставя заблуждаващата информация на Министерството на труда и социалната политика и то я препраща към Националния статистически институт, който официално “лъже” европейската статистика. Порочната схема работи, не защото работещите в бюрата по труда експерти и са “зли гении”. Те на практика нямат никакъв интерес от подобни действия, но Агенцията по заетостта неофициално задължава бюрата по труда да предоставят ежемесечни и ежегодни квоти със започнали работа лица, от където официалната безработица намалява изкуствено.

На практика служителите са принудени да извършват престъпления, като изготвят документи с откровено невярно съдържание. От тези действия страдат преди всичко безработните, които не намаляват, а напротив, увеличават се непрекъснато, въпреки усилията на Агенцията по заетостта да прикрие този факт и въпреки мелодраматичните напъни на социалното министерство през годините.

И ако отново трябва да се съизмерим с останалите държави-членки на ЕС, каквито сме и ние, трябва да отбележим още един потресаващ факт. Достатъчно е човек само да се разходи около бюрата по труда, с много малки изключения и ще бъде наистина потресен от обстановката около и вътре в тях. Занемарено до степен на пълна мизерия е околно пространство, което потиска безработния още преди да е пристъпил към регистрацията си.

Вътре първите впечатления са от изморени, изтощени и отегчени от изнемога служители, които са срамно ниско заплатени. В същото време някой говори за съкращаване на държавни служители. Да, трябва да има съкращения, но е много важно, къде точно! Само за сравнение, един старши експерт с ранг ІІІ в бюро по труда получава заплата до 220 евро на месец, което е таванът, без никакви добавки, ДМС /допълнително материално стимулиране/ и каквито и да било други финансови поощрения. Опашките пред бюрата по труда са нещо толкова сюрреалистично, че са направо реалистични! Хората чакат с часове за регистрация, ежемесечни подписи за поддържане на регистрацията си и подписи при трудовите си посредници.

От своя страна самите трудови посредници отговарят за стотици безработни и не смогват да си подредят персоналните досиета, камо ли да успяват да търсят работа на безработните. За това обаче не са виновни служителите в бюрата по труда, а цялостната организация на системата за действие на тези бюра. Един трудов посредник, в Холандия например, отговаря за не повече от 100 безработни. Така той може дори да ги познава и реално да им бъде от полза.

Един трудов посредник в България отговаря за 500-800, а не рядко и за 1000 безработни. Възниква въпросът, как трудовият посредник може да се грижи за толкова много хора и как може да бъде ефективен той в своята ежедневна дейност? Освен това служителите се товарят с куп несвойствени задължения, като да отговарят за проекти с европейско финансиране, където се води безумна до умопомрачение и излишна но неузнаваемост бумащина, която в крайна сметка не е в полза нито на безработните, нито на самите служители, които се оказва, че дори са работили напразно.

Държавните служители обаче нямат право на официален протест, нямат право дори по договор, да изнасят информация, за условията им на труд. Възниква и въпросът, това не е ли тоталитаризъм, зле прикрит от един перфиден Кодекс на труда и защитен от куп закони, нормативи и поднормативни актове, касаещи конкретиката на работа на държавните служители в България? За всичко това обаче отговорност има държавата, а не нейните служители в бюрата по труда, които са хора пред нервни сривове, не защото са неуравновесени, а просто защото са уморени.

Мерките за временна заетост, както и програмите по Европейския социален фонд са в огромната си степен легална форма за нелегален национален бизнес и това е известно, както в социалното министерство, така също и на работещите в системата, а и на много от клиентите на бюрата по труда.