Манипулирай! Все нещо ще се улови в мътните води.

Българката Ирина Бокова бе преизбрана за генерален директор на Организацията на ООН за образование, наука и култура (ЮНЕСКО) в първия тур от гласуването на 58-те членове на изпълнителния съвет на международната институция. Веднага след това бившата социалистическа депутатка, външен министър и посланик, която още от началото на първия си мандат (2009 г.) се зае да преобрази ЮНЕСКО в съответствие с изискванията на новото време, при това при силен насрещен вятър след като САЩ замразиха вноската си и бюджета на организацията, заяви: „Смятам, че никога сама не бих могла да постигна такъв успех.

В крайна сметка това е успех и на цялата българска дипломация, тъй като всички посолства, предишното правителство и външен министър работиха много усилено за това България да има този пост”. Тя уточни, че номинацията й е част от външната политика на страната и не смята, че в световната дипломация има лични успехи; това са успехи на държавата.

На фона на случващото се днес в българския политически живот, думите на тази жена – тиражирани на всички официални езици на ЮНЕСКО – звучат като оптимистична светлина, която основните български медии не коментираха.

Българката Кристалина Георгиева призова за повече солидарност към сирийските бежанци. Европейският комисар за международно сътрудничество, хуманитарна помощ и реакции при кризи заяви, че кризата с тези хора у нас се изразява в това, че трябва в много кратко време да се решат проблеми, закърпвани с години. Тя обясни, че поставяйки ситуацията в България в контекста на сирийската криза, проблемът в страната ни не е толкова голям. Нейната обосновка беше изключително силна: от над 2 милиона сирийски бежанци в Ливан, Йордания, Ирак, Турция и Египет, само 50 000 са в Европа (предимно в Германия и Швеция), от които 5000 – в България. „Ако погледнем в историята си, ние сме приемали бежанци, когато сме били много по-бедни и когато тук е било много по-трудно. Солидарността е двупосочна улица. На нас ни помагат, ние получаваме от Европа помощ, за да можем да наваксаме изоставането си спрямо останалите страни. От нас се очаква да помогнем”, каза тя.

Въпреки желязната логика на Кристлина Георгиева, голямата част от българските медии продължават да дават предимство на информации и коментари, които намирисват на ксенофобия, та даже на расизъм.

Впрочем и интервюто на еврокомисаря по заетостта, социалните въпроси и интеграцията Ласло Андор за германското списание „Шпигел”, в което той категорично сочи, че румънците и българите допринасят съществено за икономическия растеж на Германия, също беше споменато „между другото” в нашия печат, докато немската преса му обърна специално внимание.

Трудно е да се намерят обяснения за подценяването (подминаването) на положителните факти и явления, свързани с България, както и за почти патологична стръв към негативното. Страшно е да се помисли, но може би става дума за целенасочено манипулиране на общественото съзнание? Или за поставянето на издателските бизнес интереси пред елементарната журналистическа етика? А може би думата е за комбинация от двете предположения?

Тези дни, пишейки за проекта, с който ще се въведат промени в Данъчноосигурителния процесуален кодекс у нас, много български медии провъзгласиха: „Удрят доходите на гурбетчиите”. След подобни заглавия отзивите в социалните мрежи бяха очаквани и убийствени. Петя Димитрова (на фейсбук стената на вестника на българите в Испания „Нова дума”): „Браво, бе! Не стига, че всеки от нас издържа родителите или децата в България! Ами сега и данъци ще плащаме, та да издържаме и политиците, и цялата държавна администрация!”. Зара Борисова: „Ще получат информация на Куково лято. Прогониха народа ни от България, разделиха ни от близките, а сега измислиха и тази простотия. Те би трябвало да ни дават отчет къде са откраднатите пари. Нас да не закачат. Тук си плащаме данъци и сме изрядни. Да не ни мислят – все се оправяме някак си”. Звезделина Делчева: „А откъде им влизат милиони евро, изпратени по MoneyGram, Western Union и т.н.??? Ако не е било заради тези милиончета (492,6 милиона евро през първите седем месеца на 2013 г. според БНБ – б.а.), знаят ли колко хора да гният в гроба вече от глад в това подобие на държава, в което превърнаха България???”.

Под текста на в. „Стандарт”, озаглавен „България иска информация за доходите на работещите в чужбина”, също има отзиви. Пламен Въков: „И аз желая да знам какви заплати, добавки и екстри в пликове получават българските депутати и българските бюрократи!!! И най вече бившите така наречени политици!!!! Които все още са на държавна издръжка. Към кой трябва да се обърна, за да получа такава информация??? Към НАП ли?”. Асен Христов: „Тези хора искат да контролират живота на хората дори извън България. Това се нарича диктатура”. Лина: „Що не вземат да вървят на майната си! Защо не се запитат „чий го дирим ние в чужбината”? Кой ни накара да сме чужденци в собствената си държава (ако може това да се нарече държава) и да тръгнем по „Европата” и „Америката”, и един Бог знае къде още... (следват още по-нецензурни изрази – б.а.)... Направиха една цяла държава на мърша (в пълния смисъл на думата) и накараха хиляди и хиляди хора да реват като деца на българския химн и да казват „Мразя те, свинска Българийо. Обичам те, мила Родино”... И така нататък.

Ако целта на тази „информация” е била да се озлобят още повече хората, особено двата милиона българи зад граница, успехът е пълен. Чудесна манипулация. Никой не си направи труда да обясни факта, че с цел да се предотвратяват данъчните измами в страните на Европейския съюз на 15 февруари 2011 г. Съветът на ЕС прие директива 2011/16/ЕС относно административното сътрудничество в областта на данъчното облагане. Тя задължава съответните институции (подобни на НАП) да адаптират националното законодателство в съответствие с взетото решение по предложение на Европейската комисия и имайки предвид становищата на Европейския парламент и на Европейския икономически и социален комитет. (В нея няма нищо страшно за българския труженик в чужбина – преследват се единствено нечестно спечелените и укрити милиони). И още: никой не обясни, че на 12 юни 2013 г. Европейската комисия направи предложение за директива на Съвета за изменение на директивата от 2011 г. по отношение на задължителния обмен на информация в областта на данъчното облагане.

Излиза, че една българска институция изпълнява европейско решение, под което стои и български подпис, но медиите „съобщават” за това по начин, който предизвика гняв, омерзение и огорчение. Нарочно ли? Може би. С каква цел? Не е известно. Но... Манипулирай! Все нещо ще се улови в мътните води.