Автомонтьорът на „Килърите 3“ проговори, страхува се за живота си

Автомонтьорът на пернишките килъри Венелин Йосифов, който е бил пребит и отвлечен от Милчо Боянов - Чироза, проговари за първи път чрез видео, разпространено от сайта „За Перник“.

Венелин Йосифов е от Перник, но вече от около година се крие в чужбина, защото се страхува за живота си. Познавал се е с Милчо Боянов - Чироза, Николай Николов - Ханс, Румен Стефанов - Алф, и Райко Василев - Кръвта. На почти всички от групата е поставял аларми на автомобилите. По думите му никой от тях не се е държал лошо към него и дори са били сред най-щедрите му клиенти.

Ситуацията около Венелин се влошава обаче, когато на 18 юни негов приятел си прави шега, че е катастрофирал в Ковачевци. Така Венелин отива на събора в селото. Когато разбира, че катастрофа няма, се отправя към село Ноевци, където има къща, придружен от приятеля му Росен. По пътя колата му започва да прегревя и той е принуден да спре в село Габровдол.

Венелин и Росен отиват в механата в центъра на селото, която е собственост на Милчо Боянов - Чироза. Тогава Венелин не знае на кого е механата.

Преди Николай Николов - Ханс, да изчезне, Венелин Йосифов е имал разговор с него. Неофициално се говорило, че Чироза командвал групата за убийства и лично се разправял с Ханс. В механата той попитал Чироза какво се случва с Ханс.

„Ти ли затри Ханс?“, попитал Венелин. Чироза изригнал и започнал да нанася удари на Венелин и приятеля му Росен. Всичко станало пред жители на селото, които били в механата. В побоя участвали и футболисти от селския отбор „Габер“.

„Явно нещо искаше да скрие. Бях бит до припадък, а моя приятел Росен беше успял да се измъкне и да избяга. Автомобилът ми впоследствие беше изпочупен пред заведението“, споделя потърпевшият перничанин.

Венелин също успял да се измъкне и побягнал по улиците на селото. Впоследствие футболисти, жители на селото и Чироза го открили и продължили да го налагат. По време на боя Чироза извадил секира и ранил автомонтьора. Венелин изгубил съзнание. Имал рани по главата, тила, гърбът му е бил ожулен от влачене. За раните си извадил медицинско.

След жестокия побой Венели Йосифов се събудил затворен в къща. Той твърди, че тази къща се е намирала в село Габровдол.

„След събуждането ми отидох до вратата, видях, че вратата е заключена. От страх отидох до прозореца, на който имаше решетки. Успях да се измъкна през решетките. Сто на сто беше в селото тая къща. Спомням си, че в двора имаше голяма коприва, през която бягах. Бях целия изгорен от копривите, но при така създалите се обстоятелства единственото, което ми беше в главата, беше да избягам и да уведомя полицията. Изтичах до една къща, в която светеше лампа. Вътре видях една жена. Помолих жената да се обади на полицията. В тоя момент покрай нас премина едно младо момче и чу, че говориме за полицията“, разказва Венелин.

Момчето казало, че имало полиция на площада в селото и Венелин изтичал към площада. Оказало се, че неговия приятел Росен се обадил на полицията, съпругата и баща му.

Когато отишъл на площада и разказал за случилото се, полицаите започнали да му се смеят. Съпругата на Венелин твърди, че Милчо Боянов - Чироза, няколко пъти ударил баща му пред очите на полицаите. Чироза счупил няколко зъба на бащата на Венелин.

„Той най-арогантно ни заплашваше, че ще ни утрепе пред самите полицаи. От тях не бяха предприети никакви действия.“

За всичко това потърпевшите са писали жалби и имат медицински, които са пуснали до окръжната прокуратура в Перник и до главния прокурор на България. Случаят обаче още не е стигнал до съда.

Венелин Йосифов веднага потърсил помощ от номер 112. На оператора на спешния номер обяснил за побоя, отвличането и радомирските полицаи, които не предприели никакви действия. След обаждането на спешния телефон същите полицаи му забранили да се обажда на номер 112 и да подава сигнали с невярно съдържание. Сигналът бил подаден от телефона на съпругата му, тъй като при събуждането си в къщата мобилният апарат на Венелин липсвал.

След освобождаването му от ареста Венелин нямал възможност да отиде в пернишката полиция. На по-следващия ден отишъл при тогавашния директор на ОДМВР - Перник, комисар Валентин Димитров. На разговора присъствали началници от пернишката и шефа на радомирската полиция. Веднага комисар Димитров разпоредил да бъде предприето издирване на къщата, в която Венелин е бил затворен. Също така наредил на неговите служители да бъде доведен Милчо Боянов - Чироза, в полицията и да бъде задържан за 24 часа. Пред комисар Димитров и потърпевшия перничанин шефът на радомирската полиция казал, че не знае много за случая.

„Чаках известно време. Сформира се екип и потеглихме към село Габровдол. С пристигането си там, за мое учудване, дойде и господинът Милчо Боянов. Аз гледах като втрещен. Викам: „Господа, какво става тука? Как може господинът, който ме е отвякъл, да присъства на издирването на къщата?“. При всичките тези думи на комисар Димитров и на всичко това аз вече бях втрещен. Започнаха разговори между полицаите от оперативната група и Милчо. Една фиктивна малка обиколка“, споделя преживяното жертвата Венелин. При обиколката полицаите му забранявали да ходи накъдето бил тръгнал. Накрая униформените му казали, че имат работа. Оставили едно ченге да пази Венелин и другите трима полицаи от оператирната група изчезнали с Милчо Боянов - Чироза, за около час. „Аз разбрах, че явно няма никакви шансове да се стигне до истината в тая ситуация. Полицаите се върнаха след един час. Бях им дал описание, че къщата има висока коприва. Попитах полицаите какво правиха един час с Милчо. Единият най-нагло ми отговори, че са ходили да косят коприви. Едва ли не той ми каза, че са ходили да прикрият евентуалното местопрестъпление“, спомня си Венелин.

Сега Венелин Йосифов и съпругата му се крият в чужбина. Приятелят му Росен също се укрива в чужбина.

„Много малко хора знаят къде живеем. Трудно се доверявам след такива ситуации от гледна точка, че не знам докъде и колко му стигат възможностите на господина“, споделя перничанинът. Йосифов е възмутен, че покрай събитията с пернишките килъри никъде не се споменава неговият случай, при положение че има доказателства и свидетели на станалото.