Социалните мрежи ни „отвориха очите“ да си „сверим часовника“

Социалните мрежи създадоха лицето на протеста. Дигиталната епоха ни „отвори очите" да „си сверим часовника". Ние вече сме част от мексиканската вълна, която започна от площад „Тахрир" в Кайро, премина през Мадрид, въодушеви Ню Йорк, после възпламени Истанбул и Сао Пауло. Сега сме ние.

Антиправителствените демострации продължават от седмица, а вече най-често задаваният въпрос в мрежата е „Довечера там ли сме?". Странното и много приятно, е, че този въпрос си задават и хора, които в реалния „извънпротестен" ритъм на живот се виждат веднъж в годината.

Приятелски компании пък си избират определени места около Министерски съвет, където да се чакат след работа. Носят си вода, сандвичи. Когато някой блъсне или настъпи някого, казва „Извинявай", а „жертвата" не се муси. Хората внимават да не настъпят дете или куче, събират си боклуците. Пушачите са по-толерантни отвсякога, стараят се да не димят в лицата на онези до тях. А онези до тях, които вероятно участват в сто петиции срещу пушачите, мило се усмихват.

София е с хиляда идеи по-шарена. Хора, облечени като санитари, дебнат да вкарат един политик в психиатрия, други с метли ще измитат властта, дори един господин пристигна с книгата на Волен Сиредов, промушена с кама. Той беше изведен от полицаите веднага, за да не му хрумне и друго. Възрастен мъж носи клетка за птици, а вътре снимки на популярни политици, ентусиасти с мегафони раждат бисер след бисер. Дано на някой му хрумне да ги събере.

В интернет се създаде работилница за идеи за плакати и резултатът е очевиден – всеки ден повече и по-интересни неща.

До преди месец, когато видех, че е създадена група във Фейсбук за дадено събитие и са заявили участие 2500 души, бях сигурна, че ще присъстват около 50. Така се и случваше. По отношение на политическия живот социалните мрежи служеха предимно за критика и заклеймяване.

Сега виртуалната среда вече е част от социалната плът. Много мои приятели след започване на протестите разчитат повече на социалните мрежи да се информират, отколкото на традиционните, защото нещата се случват там, а не просто се отразяват. Социалните мрежи се превърнаха в действаща среда, където проблем със свободата на словото не съществува. Мислещият, пишещият и действащият, са едно. Всеки пише каквото мисли, освен това идеите му могат да предизвикат действие, както се случи след назначаването на Делян Пеевски за шеф на ДАНС и бе организиран първият протест пред Министерски съвет.

Медийното затъмнение свърши. Превръщането на социалните медии в основен източник на информация за протестите, накара и редица медии да започнат да ги отразяват не само като каренца. По този начин недоволството на хората придоби легитимност и съвсем различна тежест.

Гневните хора, както наскоро Евгений Дайнов нарече протестиращите, вече не са обвинявани, че са продажни, поръчкови и манипулирани. Вече никой политик не може да ги нарича „интернет лумпени", защото после трябва много да се извинява. А и да се извинява, шансовете някой да му повярва са вече минимални.

Това израстване е показателно и за израстването, за осъзнаването и събуждането на гражданското общество, колкото и клиширано да звучи.

Без значение какъв ще е политическият изход от ситуацията, едно вече е сигурно - „Ще трябва да се изслушваме":).