В памет на истинския герой на нашето време

В понеделник България каза последно сбогом на Теодора Захариева. Първата, която се осмели да поведе битка срещу апатията и безхаберието на държавата към раково болните. Първата, която публично свали перуката си в знак на протест. Първата, която хората в схватка с най-тежката битка в живота възприемаха като своя последна надежда.

Теодора застана очи в очи със страха и открито се изправи срещу стигмата, която болестта носи, превърна я в своя мисия, извиси глас, който отекна навсякъде, вдъхнови хората и им помогна да бъдат по-смели. Жена със сила и достойнство, която нито веднъж не се скри зад нечий гръб, а се бори за каузата си със собственото си име и лице.

След години на тромави реформи в българското здравеопазване болните от рак и техните семейства се чувстват изоставени в борбата им със заболяването както по отношение на лечението, така и по отношение на емоционалната подкрепа, от която те отчаяно се нуждаят.

Теодора им даваше самочувствие, увереност, че болестта не е разбила на пух и прах живота им. Даваше им практически съвети и помощ, когато се сблъскваха с поредния недостиг на животоспасяващи лекарства. Даваше им вярата, че след ужасяващата диагноза има живот, дори в България.

Но най-ценно от всичко бе личният й пример. Неуморна в битката си с рака в продължение на повече от десет години, Теодора стана първият българин, спечелил дело срещу здравното министерство на България за това, че лечението й е било прекъснато поради липса на лекарства и състоянието й се е влошило.

Макар и безпрецедентен триумф на справедливостта, победата й постави редица тревожни въпроси. Трябва ли всички раково болни да се обръщат към съда? Етично ли е тези хора да бъдат принудени да водят две битки – една с рака и друга с администрацията? Не е ли ужасно, че сме оставили на най-уязвимите – слабите и неизлечимо болните, да се борят за гражданските ни права?

Теодора спечели битката срещу държавата, но загуби войната срещу болестта. Моля се нейните последователи да поемат факлата, която тя носеше. Цялото общество, не само болните от рак, се нуждае от повече хора като нея, повече отвсякога.

Нека почива в мир!