Медиен експерт: Борисов няма основания да се представя за жертва на медиите

Бойко Борисов сега иска до голяма степен да се представи като жертва на медиите и да прехвърли върху тях част от отговорността за по-малкия постигнат изборен резултат на ГЕРБ.

Не мисля, че има сериозни основания за подобно прехвърляне на вината, проблемът при Борисов е, че отношението му към медиите често е ексцесивно - или ги свръхупотребява, или сега се опитва да ги представи като един от основните манипулатори на обществото. Това каза за БГНЕС доц. д-р Орлин Спасов, изпълнителен директор на фондация „Медийна демокрация“ (ФМД).

По неговите думи отношението на лидера на ГЕРБ към медиите не може да бъде прието като сериозна позиция. За съжаление я има манталитетната нагласа при повечето български политици, че медиите трябва да бъдат в ролята на обслужващи институции, въобще българският политик трудно приема, че медиите могат да бъдат коректив на политиката, каза още медийният експерт.

При Бойко Борисов забелязваме рязко преобръщане на отношението към медиите, след протестите виждаме как ГЕРБ общува основно чрез прессъобщения, докато самият лидер се оттегли и зае една критична позиция, отбеляза Спасов. Но въпреки факта, че Борисов персонално не присъства толкова в медиите, той като тема продължава да бъде водещ в медийното пространство, твърди той.

Според представените данни от медийния мониторинг на ФМД за предизборния процес се вижда забележително превъзходство на Бойко Борисов като присъствие в печатните издания с 2954 споменавания, убедително пред втория Цветан Цветанов – 1607, и Сергей Станишев - 1447. Но Спасов отбеляза, че всички наблюдавани всекидневници променят отношението си към бившите управляващи в негативна посока.

През 2011 г. рейтингът на Борисов беше +2.2, медиите съобщаваха над два пъти повече за Борисов в позитивна, отколкото негативна светлина, каза още Спасов. По негова информация, след като лидерът на ГЕРБ е отбелязал спад до -2.8 до момента, средногодишния му рейтинг е на ниво -1.2. Като своеобразно подобрение експертът отбеляза наваксването на позиции от страна на Сергей Станишев, който е намалил негативния си рейтинг от близо -13 до –7.6.

Много медии извършиха рязка конюнктурна смяна в позицията си спрямо бившите управляващи, заради което може да се каже, че липсва ценностна ориентация в повечето медии, каза още Спасов. ГЕРБ печели изборите в условия на един медиен негативизъм към партията, започнал през февруари, обясни той. „Но, слава Богу, българската медийна среда започва да се държи по-критично към политиците и партиите, отколкото през последните години, и смятам, че това беше един от най-важните изводи“, каза още директорът на ФМД.

Една от най-важните разлики спрямо предишната кампания беше, че същинската кампания беше проведена извън платената медийна агитация и на фона на скандали, отбеляза Спасов. Самата кампания произведе силна нестабилност, която беше пренесена във времето след изборите, не се състоя и пряк лидерски дебат в медиите, което беше голям недостатък, подчерта експертът.

Един поглед на предизборните клипове и плакатите показва, че партиите не успяха да излъчат видима алтернатива една на друга, навсякъде чухме да се говори едно и също, продължи той. Поради тази еднаквост се стигна различията да бъдат набавяни чрез други средства, най-вече чрез скандала, обясни Спасов. Той подчерта, че заради финансовите ограничения много от по-малките партии не са успели да представят пред избирателите своите политически платформи и виждания през медиите.

Бойко Борисов и Цветан Цветанов доминират като теми и в онлайн изданията, отбеляза Николета Даскалова, експерт на ФМД. Но лидерите на ГЕРБ от даващи оценки се превръщат в централен обект на оценка и политически коментари, разясни тя. За бившите управляващи новините не са комфортно място за провеждане на удобни пиар стратегии, вместо това те са съсредоточени върху скандали и ожесточено неодобрение от страна на политическите им противници, коментира Даскалова.

Новините се утвърждават като трибуна за политическо дискредитиране, те задават рамката на кампанията, в която ключово място заемат антипартийните настроения и обвинителният тон, продължи Даскалова. В резултат на това средствата на информация се превръщат в неудобна трибуна за водене на кампания, което води до заобикаляне на „негативния новинарски контекст“ чрез агитацията по места, обясни експертката. По нейните думи подобна стратегия може да интерпретираме като опит за съхранение пред публиката на дълго култивираната харизма и популярност.

Много се надявам взискателността на публиката да се повиши, тя лесно може да се убеди колко значими са резултатите от едни или други избори и политическата конфигурация за решаване на ключовите проблеми в България, пожела Орлин Спасов. Въпреки че избирателната активност на тези избори беше ниска, хората започват да разбират колко много зависи от тяхната взискателност, смята той. „Надявам се, че тази взискателност ще промени начина, по който самите политици вършат своята работа и ще направи техния ангажимент към обществото по-сериозен“, каза още Спасов.