„Завряни зетове“ учредиха сдружение

30 „завряни зетове" от благоевградско село, сред които герой на социалистическия труд, почетен гражданин на общината и пришълец от Русе, си учредиха сдружение.

Първата сбирка на петима зетьове – смелчаци от с. Черниче, датира от далечната 1971 г., но им трябвали 40 години, за да наберат смелост и да обявят на всеослушание, че и те са хора, съобщи БГНЕС.

По Коледа по инициатива на художника педагог Николай Кашев си дават сбирка 30-ина зетьове в селото, естествено, на учредителното събрание присъстват и половинките им. На нито един от тях и през ум не му е минало, че ще се съберат без съпругите си.

На събранието е избрано тричленно ръководство в състав Николай Кашев, който е от с. Лещен край Гоце Делчев, Димитър Тръпчев от Петрич и Милен Иванов от Русе.

Педагози по образование са почетният гражданин на общината Кашев и най-младият в ръководството Милен, а бай Димитър е герой на социалистическия труд от 1984 г. Педагогическото образование дава смелост на Кашев да обяви:

„Господ ни е изпратил с мисия да даряваме култура и възпитание, но зетят ще оцелее само ако работи много“.

Най-дълго се е пекъл на огъня на тъщата 76-годишният бай Димитър, който пуснал корени в Черниче през далечната 1957 г. Зетьове в Черниче има освен от Русе и Петрич, още от София, Благоевград, Симитли и околните села. Македонецът Блаже придава интернационален характер на домозетите от Черниче. От участта си на заврян зет само един е успял да избяга – някакъв от Симитли.

„Той беше непоправим пияница, затова предпочете да избяга, преди да го изгонят от вкъщи“, омаловажават бягството му към свободата от ръководството триумвират. Според тях мързелив зет в Черниче няма.

„Като се оженихме тук, поставихме ултиматум на новата рода – или ни строят къщи, или си отиваме“, спомня си художникът Кашев.

„Ако тъщите искат дъщерите им да са добре, трябва да помагат на зетьовете“, е желязната логика на завряните мъже от селото.

Те си имат и морален кодекс, в който имат по седем права и задължения. Сред първите са, че зетят може да яде толкова от общата трапеза, колкото му сипе дядото, а да пие – колкото му налее бабата.

Както и да ползва последен клозета сутрин. На зетя в Черниче категорично се забранява да кани и недай Боже, да приема гости, както и да черпи приятели.

„Сутрин ни дават по 2 лева джобни, затова пием само чай“, оправдава се ужким на шега ръководството.

А в къщата на инициатора за учредяването на сдружението Николай Кашев, която е и своеобразна картинна галерия, има пътепоказатели за родните места на зетьовете.

„Къщата е строена през 1923, аз я стегнах, но се води на съпругата ми“, обяснява баш домозетът Кашев.