„Уотъргейт“ коства постовете на двама президенти

Един от най-известните скандали в световната история, свързан с подслушване, е „Уотъргейт“. Тази афера коства политическите кариери на двама президенти на САЩ - подалия оставка Ричард Никсън и поелия поста след него Джералд Форд.

Всичко започва през нощта на 17 юни 1972 г. в щаба на Националния комитет на Демократическата партия на САЩ, който се намира в хотелския комплекс „Уотъргейт“ в Северозападен Вашингтон.
Тази нощ „Водопроводчиците“ – подразделение за специално разследване в администрацията на президента Никсън, проникват незаконно в комплекса, за да поставят подслушвателни устройства и да фотографират различни документи. Те са заловени, но се представят за крадци. Тази акция е основната причина за отправяне на сериозни обвинения към президента Никсън за незаконни действия, за разследвания на специални служби, на съда и дори Конгреса.

През октомври 1972 г. вестник „Вашингтон пост“ изнася информация, според която ФБР е установило, че сътрудници на Никсън са шпионирали и саботирали множество кандидати за президент на Демократическата партия като част от операция, която по–късно става известна като аферата „Уотъргейт“.
Самият президент се опитва да омаловажи скандала, но когато неговите помощници подават оставка, ролята на Никсън за поръчването на незаконните операции започва да излиза наяве. Започват разследвания и в Конгреса на САЩ.
Оказва се, че Никсън е избягвал плащането на данъци, приемал е незаконни дарения за кампанията, нареждал е поставяне на бомби, използвал е държавните агенции за оказване на натиск на политическите си врагове, нареждал е подслушвания и незаконни прониквания.

Вицепрезидентът Спиро Егню подава оставка през октомври 1973 година, понеже е заловен при получаването на подкуп, но Никсън остава на власт с думите ”„з не съм измамник“.
Тайните му записи на разговорите в Белия дом стават явни, когато след съдебно разпореждане са изискани и разкриват голямата схема за прикриване на нередностите.

Никсън е наречен от комисия, разследваща скандала, „неназован съконспиратор“. Той губи подкрепата на собствената си партия, както и на обществото, особено след т.нар. „Клане в събота вечер“ на 20 октомври 1973 г. Тогава Никсън заповядва Арчибалд Кокс, специалният прокурор в разследването да бъде уволнен, уволнява и няколко негови съветници, които не са съгласни с това решение.

Правната комисия на Конгреса на 9 май 1974 година започва формални и публични слушания за импийчмънт на Никсън. Въпреки неговите опити да покрие фактите, един от аудиозаписите става публичен на 5 август 1974 г. В него се чува, че Никсън дава нареждане да се дадат пари на един от „крадците“, заловени в „Уотъргейт“.
Става ясно, че Никсън е искал ЦРУ да каже на ФБР да спре разследването „по определни теми заради нещата около „Залива на прасета“ (неуспешният десант в Куба на противниците на Кастро на 17 април 1961 г.). Няколко от лицата, проникнали в офиса на Демократическата партия, се оказват свързани с тази операция.

Поради загубата на политическата поддръжка, сигурният импийчмънт от Камарата на представителите и Сената, Никсън подава оставка на 9 август 1974 година, след като предишната вечер се обръща към нацията по телевизията. Той никога не признава, че е извършил нещо незаконно, но твърди, че е направил грешни преценки. Ако не беше подал оставка, щеше да стане със сигурност вторият президент след Андрю Джонсън, отстранен чрез импийчмънт.

На 8 септември 1974 г. обща амнистия от президента Джералд Форд, който е вицепрезидент по време на втория му мандат, слага ефективен край на всички възможности за привличане на Никсън към отговорност.
Амнистията, която Форд дава на Никсън, му нанася сериозни политически и морални вредии. Тя също е една от основните причини Форд да загуби на изборите през 1976 година от кандидата на демократите Джими Картър.

След оттеглянето Никсън пише множество книги, включително и мемоари.
През 1977 г. английският водещ Дейвид Фрост уговаря Никсън да вземе интервю от него за колосалната сума от 600 хил. долара. В серията от интервюта бившия президент говори за своята политика и в крайна сметка прави публично извинение за скандалите в неговата администрация.

През юни 2005 г. е разкрита една от най-дълго пазените тайни в журналистиката - самоличността на тайния източник с прозвище „Дълбокото гърло“, помогнал за свалянето на президента Ричард Никсън.
„Това бях аз, призна тогава бившият зам.-директор на ФБР Марк Фелт, който подавал информация за аферата „Уотъргейт“ на двамата прочули се репортери от в. „Уошингтън поуст“ Боб Удуърд и Карл Бърнстайн. Като анонимен източник, взел името си от заглавието на знаменит навремето порнографски филм, той провокира разследването на вестника за подслушването на централата на Демократическата партия.