Дания поема председателството на ЕС

Днес, 1 януари, Дания поема ротационното председателство на Европейския съюз.

Дания, която не е приела еврото, отново поема председателството на ЕС, готова да разреши кризата в 17-членната еврозона чрез изграждането на консенсус сред всички 27 държави членки, предаде БГНЕС, позовавайки се на световни медии.

Скандинавската страна с население от 5,6 милиона души, една от малкото в Европа, която се управлява от лявоцентристко правителство, ще трябва да се изправи челно пред кризата в еврозоната, въпреки че рискува да бъде маргинализирана заедно с останалите девет държави – членки на ЕС, включително Великобритания, които не са приели еврото.

„Разбирам отлично, че 17-те страни – членки на еврозоната, трябва да вземат някои решения помежду си“, заяви премиерът на Дания Хеле Торинг-Шмит от Социалдемократическата партия. Но е в интерес на основните държави – членки на ЕС, Франция и Германия „да държат 27-те заедно“ и да се консултират с всички държави – членки на ЕС, „когато тези решения ги засягат“, каза още тя и допълни, че „във времена на криза трябва да вярваме в нашите институции“.

След като Дания отхвърли Маастрихтския договор на референдум през 1992 г., Копенхаген договори четири дерогиращи клаузи, включително една за единната валута. Тези изключения „разбира се, ще бъдат напълно спазвани“, заяви министърът по европейските въпроси на Дания Николай Уамен.

„Но ние също така ще председателстваме срещите по тези въпроси“, допълни той. Торнинг-Шмит заяви, че Копенхаген иска да опита „да бъде мост между 17-те и 27-те“, за да гарантира, че пропастта между еврозоната и държавите, които не използват еврото, няма да се разширява.

Но тази задача изглежда все по-обезкуражителна, особено като се има предвид, че властта на ротационното председателство на ЕС намаля, след като Лисабонският договор създаде поста постоянен президент на Европейския съвет. Задачата на датската премиерка стана още по-трудна заради решението на Великобритания да напусне масата на преговорите на срещата на върха на ЕС на 9 декември, което породи опасения за рухването на ЕС.

Уамен заяви, че би искал Лондон да остане „много активен член на европейското семейство“ и отбеляза, че Европа трябва да „намери конкретни решения на конкретните проблеми“.

Освен кризата в еврозоната Дания ще трябва също така да посредничи при разрешаването на противоречията на предстоящите дискусии за бюджета на ЕС от 2014 до 2020 г. Но тези със сигурност нелеки преговори не плашат Торнинг-Шмит, която отбеляза, че консенсусът е „датски специалитет“, и припомни, че оглавява трипартийно коалиционно правителство, изискващо компромис между социалдемократите, социалистите и социаллибералите.

Датското председателство възнамерява също така да се концентрира върху възобновяемите енергийни източници, за да подкрепи създаването на работни места и икономическия растеж в Европа. „Ние смятаме, че част от отговора на кризата е да гарантираме инвестиции в енергийната ефективност и зеления растеж.

Всяко похарчено евро за енергийна ефективност ще отиде за осигуряването на работни места в Европа. Всяко евро, похарчено за внос на петрол, ще излезе от Европа. Това прави зеленият дневен ред един от най-важните за бъдещото сътрудничество в Европа“, заяви датският министър по климатичните въпроси Мартин Лидегаард.

Копенхаген се надява също така да открие нови възможности за търговия за европейските компании чрез договарянето на сделки с Япония, Канада, Индия и Тунис, като същевременно подобряването на контрола по границите на ЕС и контрола на имиграцията са други приоритети.

Дания води една от най-рестриктивните имиграционни политики в Европа, въведена от предишното дясноцентристко правителство под влиянието на неговите партньори от крайнодясната Датска народна партия. Торнинг-Шмит само леко ревизира тази политика след избирането си през септември.