Ройтерс: Правителството на България ще помага на бедните

Служебното правителство на България ще спести от ежедневните разходи, за да създаде нови работни места и да помогне на най-бедните хора, но това няма да е за сметка на смекчаването на един от най-строгите фискални режими в Европа. Това заяви министърът на финансите Калин Христов, цитиран от Ройтерс, предаде БГНЕС.

Шестима души се самозапалиха в знак на протест срещу високите цени на тока и ниския жизнен стандарт, които свалиха от власт миналия месец правителството на Бойко Борисов, провеждащо политика на строги икономии. Самозапалванията говорят за икономическото отчаяние и гняв срещу корупцията в един от най-бедните страни на Европейския съюз.

Христов, който напусна поста си на подуправител на БНБ, заяви, че служебното правителство трябва да реши следващата седмица за пакет с мерки, които да помогнат на най-бедните хора да плащат сметките си за ток, да увеличат подкрепата за деца с увреждания и да доведат до отварянето на нови работни места.

Еврокомисарят Кристалина Георгиева заяви по-рано този месец, че България може да си позволи да вземе на заем около 1 милиард лева, за да стимулира икономиката. Но служебното правителство не планира и няма правомощията да вземе нови заеми и всички политически партии продължават да подкрепят твърдо валутния борд в страната, който може да бъде застрашен от вземането на нови международни кредити.

„Ще се придържаме към закона за бюджета 2013. В неговите рамки може да бъде направена оптимизация към специални програми за създаване на работни места и в подкрепа на най-уязвимите“, заяви Христов в интервю за Ройтерс.

Той има поле за маневри. Бюджетният дефицит миналата година беше под 0,5% от БВП и тази година е планирано увеличение на разходите с 14%, дори след които дефицитът ще остане под 1,3%. На това биха завидели много европейски правителства, които не успяват да ребалансират публичните си финанси, харчейки същевременно достатъчно, за да изведат отново към растеж своите икономики след най-тежката рецесия от Втората световна война (1939-1945).

Но икономисти и политически лидери в България продължават да са убедени в необходимостта да се действа предпазливо, за да се запази доверието във валутния борд. Той е основен стълб на политиката след хиперинфлацията и банковата криза през 1997.

Христов отговаряше за валутния борд в БНБ и финансовите инвеститори го смятат за човек, който ще управлява сигурно финансите до предсрочните избори на 12 май.