„Репортери без граници“: Медийната ситуация в България е бедствена

Ситуацията с медиите в България е „бедствена“ според директора на брюкселския клон на организацията „Репортери без граници“ Оливие Базил.

В оповестената преди ден класация на свободата на медиите за 2012 г. на неправителствената организация „Репортери без граници“ България беляза рекорден крах до 80-о място – най-ниското в ЕС, и спад с цели 10 позиции само за година.

В интервю за БНР Оливие Базил изрази мнение, формирано от разговорите му с журналисти в България, пазарът за журналистите е изключително сложен.

„Аз лично съм бил три пъти в България, познавам хора, на които имам доверие и те ми казват: „Ако проговоря, си затварям пазара“, обяснява директорът на „Репортери без граници“.

Много журналисти работят без договори, при изключително сложни икономически условия и където е изключително трудно да се намери работа. И днес в България има журналисти, които са в черния списък не защото са лоши - тъкмо обратното, а защото са станали „опасни“, допълва Базил Оливие.

„Журналистите ми казват: „Искам да продължа да работя, да упражнявам професията си, да защитавам семейството си, да плащам сметките си, но ви го казвам, за да разберете в каква страна се развивам“, продължава той.

Базил коментира и положението в обществените медии, като посочи, че има въпроси за начина, по който става номинирането на генералните директори.

„Още един важен въпрос, който стои и за други европейски страни, в това число и за Франция - номинирането на генералните директори или по-точно начинът, по който това се прави. Най-вече как се прави това, какъв е процесът, на кого се дължат тези номинации и как те се отразяват на редакционната политика на тези медии. Не казвам, че няма професионалисти в обществените медии - има много, много добри и смели журналисти в България. Големият проблем е, че те са много изолирани“, коментира Оливие Базил.

Според него много от добрите журналисти в обществените медии са били уволнени и то не по икономически причини.

„Някак при тях не се стига до нещо мощно и организирано. Има граници на свободата, които се затварят много бързо в зависимост от обстоятелствата. Разбира се, има криза, има бюджетни ограничения, които обаче пораждат и автоцензура, защото неизменно човек се бои за хляба си и така се избягва третирането на някои сюжети, които се оказват от най-значим обществен интерес. И ако обществените медии не работят в името на този интерес, кой ще го направи?“, казва той.