БХК завежда дело в Страсбург заради смъртта на недохранено дете от дом

Българският хелзинкски комитет (БХК) завежда дело за дете, починало в социален дом, в Европейския съд по правата на човека в Страсбург, съобщиха от правозащитната организация.

БХК завежда съдебното производство заради живота в лишения и смъртта поради немарливост на 14-годишния Борис в дома в благоевградското село Петрово през 2006 година.

Детето умира от дизентерия – в същия дом избухват няколко епидемии от дизентерия и са заразени и умират и други деца, посочва Дарик.

Борис умира в болница, но преди да бъде заведен там, е държан осем дни в дома без диагноза и съответно лечение.

Детето е изоставено и институционализирано от 18-ия ден след раждането си. То страда от патологично недохранване от третата си година, като болестта му се задълбочава с времето, тъй като нищо не се прави, за да бъде лекувано. Когато умира на 14-годишна възраст, Борис тежи 8 килограма.

Момчето е било лишено от рехабилитация до 12-та си година. Дотогава то „постоянно лежи в кошче“.

На рехабилитация Борис започва да бъде подлаган едва две години преди смъртта си и за този кратък период от време той вече може да ходи с патерици, да се обува и храни сам, да общува и сътрудничи.

Според прокуратурата смъртта на детето е естествена заради Синдрома на Даун, от който то е болно и който е „снижил имунитета му“.

Обвинението обаче пропуска да спомене болестното недохранване на момчето – с продължителност 11 години, което също причинява отслабването на организма му.

Българският хелзинкски комитет е завел и други две подобни дела – за Анета и Николина от дома в Стража.

Анета умира на 15 г. през 2006 от перфорация на стомаха. В болницата изваждат от нея 25 стелки за обувки, осем парцала, три дунапренени гъби, шест чорапа, три парчета хартия и три камъка с големина 3-4 см при операция, която не успява да я спаси.

Николина умира на 19-годишна възраст от недохранване.