Бургаският съд гледа делото за катастрофата на АМ „Тракия“

Бургаският окръжен съд ще гледа делото за катастрофата на автомагистрала „Тракия“, която отне живота на 9 души през юни миналата година.

Обвиняеми са собственикът на фирмата за превоз Ениз Ченгел, ръководителят на транспортния отдел във фирмата Николай Точев и шофьорът на автобуса Светослав Димитров, предаде БНР.

Първоначално Димитров бе единственият обвиняем с подозрението, че е заспал зад волана.

Шест месеца след катастрофата обаче излезе петорна експертиза, която показа технически нередности в злополучния автобус.

В печата се появиха твърдения, че причина за злополуката е скъсване на ръждясал елемент от рамата, към която е била прикрепена предната носеща щанга.

Делото трябваше да стартира още през септември, но бе отлагано на два пъти – първо за неявяване на адвокат, а по-късно заради нередовно призовани свидетели.

На 15 юни 2011 година автобус по линията София–Бургас с 31 пътници се удари в мантинелата на магистрала „Тракия“, след което се преобърна и се самозапали. Загинаха 9 души. Сред оцелелите е 5-годишно дете, а най-младата жертва е на 14 години.

Единствената надежда на Марияна, майка на 20-годишната Пламена, която загина при катастрофата, е справедливо наказание за виновните, причинили смъртта на дъщеря й.

„Това ще бъде едно много дълго и безсмислено дело. Аз не вярвам в нещата“, каза опечалената майка, цитирана от БГНЕС.

Справедлив процес и обезщетение иска и 55-годишният Сашо Стоев, който се качил в автобуса, за да стигне до Бургас, където забравил документи за новата си работа.

Той е с близо 70% инвалидност заради травмите, които получил след инцидента.

„Животът ми се преобърна на 360 градуса след тази катастрофа, защото щях да съм на много добра работа“, разказва Стоев.

44-годишната Мая Малетова от София, която претърпя осем операции след инцидента, не губи надежда и се опитва да живее втори живот.

Мая е служител на Жандармерията, но не е сигурна, че ще запази работата си, докато се възстанови.

„Операциите ми нарушиха изцяло живота, да не говорим как ми влияят на психиката тези перуки, които ги нося, нямам коса и тези притеснения. В крайна сметка се радвам, че поне оцелях“, посочва Мая Малетова.