„Зомби болестта на елените": Може ли да ни хване и какво се знае за нея?

„Зомби болестта на елените" се разпространява сред дивата природа. Но учените не са постигнали съгласие дали болестта може да се разпространи и при хората, пишат от Би Би Си.

Болестта на хроничното изтощение е вид прионна болест, според Центровете за контрол и превенция на заболяванията в Съединените щати. Това е невродегенеративно състояние, което заразява дивите животни, включително елените. Все още не са докладвани случаи при хора, но наскоро беше потвърдено при елени, както и лосове в Канада, след като бяха докладвани случаи в Национален парк Йелоустоун в Съединените щати.

Въпреки това, тъй като заразата се увеличава в Северна Америка, Скандинавия и Южна Корея, някои експерти са притеснени, че може да се разпространи и сред човешкия вид. Те основават опасенията си на експериментални проучвания, историята на други прионови заболявания, предаващи се от животни на хора (което е изключително рядко) и потенциалните въздействия от изменението на климата.

„Досега не е имало предаване от елени или лосове на хора", казва Дженифър Мълинакс, доцент по екология и управление на дивата природа в Университета на Мериленд.

„Въпреки това, като се има предвид естеството на прионите, Центърът за контрол и превенция на заболяванията и други агенции подкрепиха всички усилия за запазване на всяка прионна болест извън хранителната верига."

Какво представлява болестта на зомби елените и какви са симптомите?

Болестта на хроничното изтощение се предава при дивите рогати животни, които са копитни преживни бозайници, като елени, северни елени и лосове. Въпреки че е инфекциозно заболяване, хроничното изтощение не се причинява от бактерия или вирус, според Службата за инспекция на здравето на животните и растенията към Министерството на земеделието в САЩ.

Всъщност неправилно "сгънатият" прионов протеин причинява болестта, но изследователите все още не знаят какво кара протеина да стане анормален. Нормалните прионови протеини потенциално играят роля в клетъчното сигнализиране. Но когато са неправилно нагънати, те причиняват "изкривяване на протеина".

Неправилно "нагънатите" прионови протеини в мозъка убиват мозъчни клетки и причиняват телесна дисфункция, което води до необичайни симптоми. Симптомите включват загуба на тегло, прекомерно пиене и уриниране, лош баланс и координация, увиснали уши и затруднено преглъщане. Затрудненото преглъщане може да доведе до лигавене и в крайна сметка пневмония и смърт. Класическите симптоми – образът на некоординирано, препъващо се и лигавещо се животно – са довели до термина „зомби еленова болест". Симптомите могат да закъснеят с месеци или години, което затруднява поставянето на правилна диагноза.

Когато прионовите протеини са неправилно нагънати, те стават инфекциозни, което води до разпространение сред дивата природа. Болестта на хроничното изтощение се разпространява от животно на животно чрез директен контакт с телесни течности и отпадъци и чрез непряк контакт със замърсена почва, вода и храна, т.е ако някое заразено животно е пило от вода, ще заради друго, което пие от същия водоем.

Може ли болестта на зомби елените да се разпространи и при хората?

Центърът за контрол и превенция на заболяванията изчислява, че в райони, където прионната болест е ендемична, нивата на инфекция варират от 10% до 25%. През 2023 г. резултатите от наблюдението в канадската провинция Алберта показват 23% с болестта при елените.

Настоящите доказателства не показват, че болестта на хроничното изтощение може да се разпространи при хората, когато ядат месо от заразено животно, срещат заразени диви животни или пият, или докосват замърсена почва и вода. Но изследователите продължават да проучват дали е възможно предаване от животно на човек.

Прионните заболявания, наричани още трансмисивни спонгиформни енцефалопатии, присъстват при хората. Те включват болестта на Кройцфелд-Якоб, която е наследствено състояние, и вариант на болестта на Кройцфелд-Якоб. Изследователите вече потвърдиха, че последното се причинява от същия инфекциозен агент, който води до спонгиформна енцефалопатия по говедата, наричана още болестта "луда крава".

Вариантът на болестта на Кройцфелд-Якоб е открит за първи път през 1996 г. в Обединеното кралство. Но лудата крава при говедата е открита преди около десетилетие. Около 230 случая са докладвани в световен мащаб в 12 страни.

„Ситуацията с „лудата крава" – причинена от зоонозно предаване на спонгиформна енцефалопатия по говедата прион от консумация на заразено говеждо – служи като може би най-добрият пример за това как може да изглежда потенциална криза на предаване на Болестта на хроничното изтощение на хора, казва Майкъл Остерхолм, директор на Центъра за инфекциозни болести, изследвания и политика в Университета на Минесота.

„Важно е обаче да се отбележи, че прионите на спонгиформна енцефалопатия по говедата и болестта на хроничното изтощение се различават структурно и ние все още не знаем дали патологията и клиничното представяне биха били сравними, ако се случи предаване на хроничното изтощение на хора", добавя той.

През 2004 г. изследователите от Центъра за контрол и превенция на заболяванията разгледаха случаи на човешката прионова болест в Уайоминг и Колорадо от 1979 до 2000 г. Последният щат е мястото, където болестта на хроничното изтощение е открито за първи път през 1967 г. Изследователите проучват дали са налице ненаследствени случаи и дали те бяха свързани с болестта на зомби елените. Колорадо съобщава за 67 случая на човешката прионова болест, а Уайоминг 7, пише "24 часа".

Честотата се оказа подобна и в останалата част от Съединените щати. И изследователите съобщават, че по това време са докладвани само два нефамилни случая при хора, които са яли еленско месо в ендемични райони.

Въпреки че човешката прионова болест обикновено е наследствено заболяване, то също е било предавано преди това чрез медицински процедури. Въпреки това не са докладвани случаи на този тип предаване от средата на 70-те години на миналия век, когато са били въведени по-добри процедури за стерилизация, според Центъра за контрол и превенция на заболяванията.

Какво показват експерименталните изследвания на болестта на хроничното изтощение?

„Лабораторните тестове и тестовете върху животни имат смесени резултати в зависимост от вида и методите, използвани за опит за предаване", казва Мълинакс.

„Това, което знаем досега, е, че всеки вид има уникално ниво на резистентност или бариера за инфекция от болестта на хроничното изтощение, а видовете, по-тясно свързани с хората, са били напълно резистентни."

В проучване от 2018 г., проведено от Националния институт по здравеопазване, изследователите изложиха 14 макаци, които споделят около 93% от своя геном с хората, на инфектирана със заболяването хронично изтощение мозъчна материя от елени и лосове. Те наблюдаваха макаците повече от десетилетие, като скринираха тъкан чрез различни тестове. Те не откриха доказателства за предаване от заразената тъкан на цервика към макаците. Въпреки това, други експериментални изследвания, някои непубликувани, предполагат възможно предаване от елени на макаци.

В експериментално проучване от Университета в Калгари през 2022 г. изследователите взеха изолати от заразени елени и ги инжектираха в „хуманизирани" мишки. Хуманизираните мишки са тези, които са генетично модифицирани с цел изследване или моделиране на човешки заболявания. В продължение на 2,5 години мишките развиват болест на хронично изтощение и отделят инфекциозни прионови протеини в изпраженията си.

Изследователите отбелязват, че мишките са развили атипичен прионов подпис и предполагат, че ако заболяването се предава на хора, може да се прояви с нетипични симптоми, което затруднява диагностицирането. Изследователите също така изразяват загриженост относно отделянето на фекалии при мишките. Ако предаването от животно на човек някога се окаже възможно, заразен човек може да го разпространи на други.

„Когато се оценяват най-новите научни публикации по тази тема, няма достатъчно доказателства, за да се заключи уверено „да" или „не" по въпроса дали болестта нарушава видовата бариера."