Георги Рачев: Малък Сечко ни носи -10 градуса, после солунска зима

След непривично топлото време по празниците зимата се завърна с пълна сила. В петък има голяма вероятност да настъпи една нова порция свеж полярен въздух от големите географски ширини, в резултат на което ни очакват студена събота и неделя. Особено в Западна България, където температурите ще бъдат доста ниски. В София е възможно да наблюдаваме отново ледени дни. Максималните температури ще бъдат около нулата и 1 градус под нулата. А в някои по-високи места ще бъдат минус 3. А минималните ще бъдат минус 6, минус 8, на места и до минус 10 градуса, коментира коментира климатологът проф. Георги Рачев, цитиран от Ретро.бг.

Колко дълго ще се задържат ледените дни?

Според климатолога проф. Георги Рачев, Голям Сечко ще се развихри докъм 15-16-и с едни нормални януарски температури и малко по-ниски от нормата. След това има два големи сценария. Единият, към който се обединяват повечето метеорологични модели, е затопляне с над нормалните температури. По-малката вероятност е продължаване на зимата, само че с няколко степени по-топло, няма да ги има тези ледени дни. Минималните температури ще бъдат между минус 3 и 2-3 градуса, а максималните – между 2 и 7 градуса.

Защо зимата тази година е толкова топла?

Зимата е топла не само у нас, тя е топла на Балканите, в Европа. 2023 г. се оказа най-топлата в България, откакто се водят метеорологични наблюдения. И по всяка вероятност ще бъде най-топлата година, откакто се водят метеорологични наблюдения въобще в света. Северното полукълбо е много по-топло, така че системата земна повърхност – водна повърхност – атмосфера е най-най-загрята, откакто се водят метеорологични наблюдения. Това е резултат от глобалното затопляне и от увеличаването на парниковите емисии, преди всичко въглероден диоксид, метан, не на последно място по-голямо количество водна пара в атмосферата – тя също представлява онова родопско одеало, с което човешката дейност завива земята. И натрупвайки се в атмосферата, тези газове връщат част от топлинното излъчване на земната повърхност. И така земята се охлажда по-бавно, в резултат на което се затопля. Важното в този случай е, че затоплянето е много бързо. Докато преди години е имало и по-високи температури на земята, но климатичните изменения са настъпвали бавно, в продължение на стотици, дори хиляди години, тук нещата стават страшно бързо – в рамките на един човешки живот. Това не е наблюдавано до този момент. И ние, хората, нямаме опита от минали години, за да знаем как ще реагира природната система. Това е притеснителното.

Как можем да противодействаме на тези процеси?

Единственият начин е да заживеем в унисон с природата. Защото ние сме част от нея. Всичко останало е ала-бала, „детска радост, бенгалски огън“. Заблуждението, че ние може да се борим с природата – няма как, защото сме част от нея. По-скоро трябва да заживеем умно и разумно.

Веднага ще ви кажа, че всяка година в света се добиват 8,5 милиарда тона въглища. Няма по-мръсно нещо и повече парникови газове от изгарянето на въглища за енергия, без значение каква. Към това трябва да прибавим и около 5 милиарда тона нефт и около 4,5 милиарда тона природен газ. И така се получават едни хубави някъде към 16 милиарда тона изкопаеми горива, които реално формират 37 милиарда тона въглероден диоксид. Човечеството ги отделя всяка божа година в земната атмосфера. И не му се вижда краят. Някъде намаляват – в САЩ и в Европа. Но растат в Индия и в Китай.