Финансовата грамотност в България – Българинът живее от заплата до заплата

Изследователският център “Тренд” извърши национално представително социологическо проучване по поръчка на най-голямата финансова академия у нас, Finance Academy, като разкрива горещи теми и предизвикателства пред финансовата грамотност и инвестиционните навици в България. Проучването е първото по рода си за страната ни и разкрива любопитни данни и тенденции относно стандарта на живот в България и начина, по който българските граждани управляват своите доходи.

Повечето българи не инвестират (90%), докато само 7% от българите инвестират, което поставя България на едно от последните нива по инвестиционна култура в ЕС. 73% от българите не спестяват, за разлика от 22%, които спестяват пари. Мнозинството българи разчитат единствено на заплата/пенсия без да получават доходи от други места (84%). Делът на ползващи онлайн банкиране е по-малко от половината население (44%). Само 7% от българите вярват, че повишаването на данъците ще повиши качеството им на живот, докато 73% твърдят, че подобна политика няма да подобри стандарта им. Мнозинството българи не биха използвали изцяло дигитални пари вместо печатни (67%), докато по-малко от една пета от населението – предимно младежи до 29 биха ги използвали (16%).

Делът на българи, които вярват, че стандартът им на живот през 2024 ще се подобри и ще остане същия е близък – съответно 39% очакват да не се промени, докато 32% очакват повишаване на личния си стандарт. В същото време по-малко от една пета от населението има песимистично очакване стандартът му на живот да се влоши през предстоящата година (17%)

Малко над половината българи оценяват личния си стандарт на живот като среден (52%), докато близо всеки трети казва, че стандартът му е по-скоро нисък (29%). Само 4% от българите вярват, че имат по-скоро висок стандарт на живот.

Коментар на Георги Захариев, изпълнителен директор на Finance Academy

“Според резултатите от проучването българите не инвестират, масово не спестяват и не мислят дългосрочно за финансовото си спокойствие и подобряване на живот. Разчитат на живот от заплата до заплата и/или пенсия и не се грижат за повишаването на стандарта си. За да достигнем средноевропейския стандарт на живот е нужно да предприемем ефективни действия в посока повишаване на финансовата грамотност или ще продължим да бъдем в периферията на Европа по доходи. В развитите държави вече е известно, че създаването на лично и обществено богатство не е функция на заплатата, а на добри лични финансови умения, изграждане и управление на финансови активи.”

Масово българите не инвестират (90%). Докато близо един от всеки четири европейци инвестира*, в България тази цифра е едва 7%, което ни поставя на едни от последните места в ЕС. Докато в САЩ и ЕС мнозинството граждани имат развита финансова грамотност до нивото, в което разбират как работят различни видове инвестиции и се възползват от тях, изграждайки дългосрочно богатство, българите разчитат дългосрочно на заплата и/или плащания от държавата под форма на пенсия.

Малко над една пета от българите спестяват пари (22%), докато мнозинството българи не спестяват пари (73%). Финансовата култура на мнозинството българи включва живот от заплата до заплата без изграждане на финансови навици, като изграждане на авариен фонд и спестяване с цел бъдещи житейски събития или покупки, както и евентуални бъдещи инвестиции.

Повечето от половината българи определят стандарта си на живот като среден (52%), докато почти всеки трети (29%) споделя, че е по-скоро нисък, а 4% твърдят, че е по-скоро висок.

Един на всеки трима българи(32%) очаква стандартът му на живот да се повиши през 2024 година, а само 17% от хората вярват, че стандартът им ще се влоши. Към предстоящата година преобладаваща част от българите (39%) не очакват нещо да се промени. Умерените оптимисти и хората, които вярват, че няма да има промяна са близки като стойности, докато негативния поглед върху бъдещето отстъпва назад, което е добра новина предвид турболентните икономически и политически години, които отминаха.

Мнозинството българи не използват онлайн банкиране и не биха използвали изцяло дигитални пари за сметка на печатните пари. Дигитализацията е процес, който се случва поетапно и се наблюдават големи девиации между различните поколения. 35% от хората между 18-29 г. биха използвали дигитални пари, срещу 38%, които не биха ги използвали. Близкото съотношение, означава че младите поколения са по-отворени към дигитализация на финансите и нови технологии, което ще доведе до промяна в потребителските навици. Към края на 2023 година 55% от българите не ползват онлайн банкиране, докато 44% ползват. Процесът на дигитализация е бавен и води до серизни рискове в бъдеще за хората, които не са дигитално грамотни и не знаят как да ползват модерни технологии.

Мнозинството българи не мислят, че повишаването на данъците би имало положителен ефект върху живота им и би повлияло положително на качеството им на живот. Близо трима от всеки четири българи отговарят негативно (73%), докато само 7% твърдят, че ще подобри качеството им на живот. При анализ на доходите на отговорилите се наблюдава интересна корелация – вярващите, че повишаване на данъците имат пряко положително влияние върху качеството на живот са предимно хора с по-високи доходи (16% от хората с доходи над 2000 лева месечно срещу 8% от работещите срещу 1500-2000 лева месечно).

Finance Academy е поръчител и Изследователски център “Тренд” е изпълнител на това проучване.