Кой плаща цената на мръсния въздух по българо-румънската граница?

Километричните опашки по границата на България и Румъния не секват и през 2023 г. Може ли влизането на двете държави в Шенгенското пространство да помогне за разрешаването на този проблем?

Замърсяването се увеличава, тъй като опашките са и от двете страни на гранично-пропусквателния пункт. Хората в Гюргево от години смятат, че въздухът, който дишат, вече не е толкова чист, колкото преди. Най-лошо е положението около ГКПП-то с България, където хиляди камиони чакат с часове, за да влязат в съседната страна.

Румъния и България са част от ЕС от 2007 г. насам. Кандидатурата им за присъединяване към Шенгенското пространство, което ще позволи свободно пътуване на стоки и услуги между страните-членки, без да преминават граничен контрол, все още не е одобрена. Ако двете държави станат част от Шенген, чакането на границата, задръстванията и емисиите от работещите двигатели драстично ще намалеят.

За туристите опашките също са неудобство. Но за шофьорите на тежкотоварни камиони, които преминават границата на ЕС ежедневно, икономическият и здравен ефект е по-голям, пише ESG News.

Бавното придвижване прави въздуха „непоносим“
"Седемкилометровият обходен път от Гюргево до границата с България е задръстен с камиони денем и нощем“, казва Богдан Прицепуту пред Euronews Green.

Според него, не само въздухът там е мръсен, но и полетата около пътя са затрупани с боклуци, тъй като шофьорите чакат с часове без удобства и санитарни възли.

Положението в България също не е по-различно. Гражданите на Русе от години се опитват да привлекат внимание към проблема и протестират срещу мръсния въздух, надявайки се темата да влезе за обсъждане в Европейския парламент.

"Преди няколко седмици чаках повече от 24 часа на границата между България и Румъния“, казва пред изданието румънски шофьор. “Разбира се, че има замърсяване. Карам хладилен камион и той трябва да работи през цялото време, иначе стоката ще се развали“, допълва той.

Какви са рисковете за здравето от замърсяването в България и Румъния?
Според данни на Евростат, в Югоизточна Европа се намират едни от градовете с най-мръсен въздух в ЕС. България и Румъния имат първа и трета най-висока стойност на фини прахови частици PM2.5 в целия съюз. Положението се влошава още повече през зимата, като проучванията сочат, че нивата на по-големите прахови частици PM10 растат с понижението на температурите в България, основно заради транспорта, промишлеността и битовото отопление.

Фините прахови частици са особено вредни, тъй като намаляват продължителността на живота на хората и предизвикват хронични и остри респираторни и сърдечно-съдови заболявания, според Европейската агенция по околната среда.

"Замърсяването на въздуха е една от водещите причини за рак на белите дробове“, казва онкологът Роксана Макари пред Euronews Green.

По думите ѝ то увеличава и риска от рак на гърдата, черния дроб и панкреаса във всички възрастови групи.

Научно доказано е, че фините прахови частици PM2.5 имат дългосрочно въздействие върху белодробната функция и развитието на децата. Те могат да доведат до респираторни и сърдечно-съдови заболявания, включително и астма, която засяга 9% от младите хора в Европа.

Въпреки че вече изпълниха необходимите критерии за присъединяване към Шенген, двете държави все още нямат зелена светлина. Те се нуждаят от одобрение от всички държави, като следващото гласуване ще се проведе през декември.

Според KPMG, неприемането на България и Румъния води до отделянето на 46 000 тона емисии на CO2 годишно. Или иначе казано – само за последните 10 г. те са близо половин милион тона. Това количество се равнява на 600 GWh електроенергия, произведена от въглища, която е достатъчна за отоплението на 60 000 домакинства.