62% от българите не смятат, че държавата защитава адекватно разследващите ни журналисти

Aгенция за онлайн пазарни проучвания JTN проведe национално-представително изследване на тенденциите в нагласите на българите по отношение на степента на доверие, познаваемостта и нагласите спрямо публицистиката в България.

Резултатите недвусмислено показват, че телевизията все още е водещ източник на публицистично съдържание, но все по-важни са оформяне на мнение са конкретни журналисти с установено име, които са само или основно в онлайн пространството. С напредване на възрастта се наблюдава склонност у българите да търсят информация от все повече източници (поне 3 или 4), а най-младите традиционно не са твърде заинтересовани от публицистиката извън новините. По-голямата част от респондентите се обединяват около мнението, че според тях държавата не защитава адекватно разследващите ни журналисти.

Общо около 93% от анкетираните твърдят, че се информират на публицистични теми веднъж седмично или по-често, а 85% посочват, че лично се запознават с информацията, а не я получават преразказана от някого. Тези резултати ясно насочват, че личностите, които информират в сферата на публицистиката, са следени от мнозинството от респондентите и върху тях се фокусира значително публично внимание.

79% посочват, че по публицистични теми разчитат да научават най-новото от социалните мрежи. Най-често използваните са Facebook (90%) и YouTube (66%). Всички останали социални мрежи и чат приложения с опция за получаване на публицистика (Viber, Telegram) се ползват от 1/3 или по-малко от анкетираните.

На второ място с много близък резултат анкетираните са посочили телевизията (77%) като канал, от който се информират на публицистични теми. Резултатите подреждат Нова телевизия на първо място (83%), следвана от BTV (78%) и БНТ (63%), далеч над всички останали на пазара като Евронюз България (16%), Евроком (16%), ТВ1 (9%), ТВ 7/8 (8%) и др. Респондентите са посочили, че очакват водещите нa публицистични предавания в тези телевизии да са с отлична езикова култура и да задават стандарт на културно поведение на екран, вероятно като контрапункт на по-грубото говорене в политическото пространство последните години.

Резултатите ясно индикират, че макар и социалните мрежи да са позиция над телевизията, когато става дума за публицистика, телевизията все още не е загубила огромното си влияние. Все по-често се наблюдава и тенденцията в социалните мрежи да се налагат горещите теми на деня, които в последствие се пренасят на телевизионния екран.

По темата за степен на доверие в предоставяната информация, телевизията води с рейтинг 3.97 от 6, спрямо социалните мрежи (3.55 от 6) и електронните вестници и списания (2.46 от 6). В дъното, с най-ниско доверие са печатните издания със само 0.99 от 6. Тук, очаквано, респондентите над 45-годишна възраст отчетливо имат повече доверие в традиционните медии за сметка на интернет медиите.

При онлайн медиите водят 24chasa.bg и novini.bg с по 45% и vesti.bg с близо 43%. Поради по-голямото разнообразие е обяснимо, че респондентите посочват 4 или повече онлайн източника на публицистика, които следят. Основно потреблението се концентрира в аудиторията над 35 години като с увеличаване на възрастта се наблюдава и търсене основно на онлайн еквивалента на съществуващо печатно издание.

Прави впечатление, че с възрастта нараства и търсенето на информация по актуални теми от повече източници. Докато най-младите консумират такива материали от два основни канала, то най-възрастните достигат и до 4, които следят. Естествено, обяснението отчасти се корени и в чисто възрастовото деление, според което интересът към публицистика и актуални предавания се засилва с възрастта. 75% декларират, че гледат няколко гледни точки по един проблем, за да формират мнение. 57% посочват, че следят и чужди медии. 53% обаче отбелязват, че след като имат формирано мнение по дадена тема, се стараят да консумират информация основно подкрепяща тезата, която и те лично приемат за коректна.

При тест на различни твърдения, свързани с българската журналистика и публицистиката в частност, се открояват твърдението, че медията, а не журналиста избират как да се представят фактите. 62% мислят, че българските журналисти не са добре защитени от държавата и често са обект на цензура и натиск. Само 28% биха продължили да следят журналист на когото вярват, ако той/тя се премести в медия, на която нямат доверие. Успоредно с това, 41% признават, че им е трудно да отсеят достоверната от недостоверната информация.

За да се приеме за обективен и честен един журналист, той трябва да не вплита личното си мнение във фактите (2.80 от 5), да представя всички гледни точки (2,79 от 5). Само два от всички тествани общо 20 фактора за обективност и честност на журналиста получават достатъчно висок резултат и са видимо значими, което убедително говори, че респондентите искат само фактите, в които фундаментално се съмняват според предните резултати, а сами очакват да изработят анализ и изводи. В резултатите има сериозно застъпване между „не харесвам изводите“ и „считам ги за недостоверни“ т.е ако казаното по медията не им допада, по-скоро считат, че е фалшива новина. Сериозното навлизане на социалните мрежи като фактор в определянето на дневния ред на публицистиката идва с цената на прекалено много писани мнения от известни и неизвестни лица с различна подготовка и мотивация. Това носи видимо увеличаване на недоверието генерално към публицистиката и всички, занимаващи се с публицистика.

Всички цитирани резултати са устойчиви сред симпатизанти на различни партии - без оглед за коя партия са гласували през април 2023г. мненията им относно публицистичната журналистика в България са в голяма степен сходни.

Проучването е проведено сред 600 мъже и жени на възраст 18-75 години, балансирани, спрямо национална представителна извадка по пол, възраст, местожителство и размер на населеното място и се реализира със собствени средства на агенция JTN. Теренната работа е била в периода м.юли, 2023г., със собствен онлайн потребителски панел JTN Panel, по методологията CAWI (Computer Assisted Web Interviewing). Всички набрани данни са верифицираци с технологично-аналитичния метод Field Detective, собствена разработка на JTN и водеща система в сферата на CAWI проучванията.