"Галъп": Над 78% от българите не одобряват изпращането на оръжия за Украйна

Първите действия на новото правителство явно се четат като известно успокоение - 45,9 % от респондентите засвидетелстват оптимизъм за предстоящата работа, а 43,3 % са песимисти. Това сочат данните от бърз сондаж от независимата програма на „Галъп интернешънъл болкан“, проведен между 14 и 19 юли. Такива сондажи са добри за изграждане на хипотези в динамична среда и показват какви са обществените инстинкти, отбелязват анализаторите.

Сондажът е проведен в периода 14-19 юли сред 802 души чрез телефонно интервю, представително за пълнолетното население на страната. Максималното стандартно отклонение е ±3.5 % при 50-процентните дялове. 1 % от цялата извадка е равен на около 54 хиляди души.

Очаквания и оценки

Българите ясно признават, че настоящото правителство може да не е най-доброто, но това е била единствената смислена възможност – 62,7 % приемат това мнение, а 32,8 % не го приемат.

Дистанцията на времето пък дава общо взето положителна оценка на служебните правителства от последните години: 52,9 % са тези, които дават положителна оценка, а 35,7 % – отрицателна. Останалите не могат да преценят. Може би затова и се наблюдава естествена реакция срещу идеите за премахване на служебните правителства от конституцията (60,9 % показват такъв инстинкт срещу 29,4 %). Тук роля явно играе и относително по-високата на фона на останалите политици в страната популярност на президента Румен Радев, смятат анализаторите. Вероятно затова и 59,4 % не приемат мнението, че той защитава руски, а не български интерес, а 31,1 % го приемат. Останалите се колебаят.

Като че ли ГЕРБ не са толкова потърпевши от „сглобката“, колкото "Продължаваме промяната - Демократична България" (ПП и ДБ). Популярните твърдения, че двете страни на практика са излъгали избирателите си, като са се събрали, срещат автоматично съгласие, но в случая на ГЕРБ стойностите са по-смекчени: 53,6 % споделят мнението, че ГЕРБ са измамили избирателите си, срещу 63,9 % смятащи същото за ПП-ДБ. Набралото гражданственост твърдение за външен натиск също среща автоматично приемане: 49,4 % срещу 33,7 % са тези, които приемат рефрена „натиск от американското посолство“.

Мнозинството респонденти - 64,2 %, са съгласни, че кандидати за местните избори не трябва да имат близки, свързани с бившата Държавна сигурност. 29,6 % не са съгласни с твърдението. Останалите не могат да преценят.

Оказва се, че най-трудно респондентите формират мнение по отношение на въпрос за назначението на Борислав Сарафов за изпълняващ длъжността главен прокурор - 23.2 % не могат да преценят, 60.9 % смятат, че назначението му не е добро решение, а 15,9 % смятат, че това назначение е добро.

Трудните решения пред страната

На въпрос „Одобрявате ли или не одобрявате България да се включи по-активно в подпомагането на Украйна във войната чрез оръжия, боеприпаси и военна техника?“ 78,1 % отговарят, че не одобряват, а 20 % одобряват.

По отношение на сроковете за приемане на еврото 71,9 % смятат, че е по-добре България да не бърза с въвеждането, а 21,4 % са за забързване. Подобни данни са очаквани на фона на досегашната изследователска практика. Те показват необходимостта от решително по-активна информационна и убеждаваща кампания, смятат анализаторите.

На въпрос какъв да е приоритетът на бюджета 49,0 % по-скоро споделят идеята за финансовата стабилност на страната като приоритет, а 45,1 % са привлечени от социални акценти в бюджета. Двете мнения не си противоречат, но експериментът с противопоставянето им показва какъв приоритет дават българите, посочват анализаторите.

По отношение на въпроса за Република Северна Македония (РСМ) в България явно няма две мнения – 86,2 % смятат, че е по-важно да се изпълнят българските исквания, дори и това да забави влизането на РСМ в Европейския съюз. 7.5 % смятат, че е по-важно РСМ да стане член на ЕС, дори и да не се изпълнят някои български искания.

В тази тема трудно се припознава каквато и да била идея, че европейският път на Скопие може да е решение на двустранните ни спорове. Очаква се преди всичко решаване на споровете, преди Скопие да получи европейски път, посочват анализаторите.