Христо Грозев: Младите в руските тайни служби ходят на психиатър

Около 15 на сто от руското общество знае истината за политиката на Путин и Кремъл, тъй като тази прослойка следи излъчванията на възстановената в чужбина телевизия "Дождь", достигаща до 10 млн. руски семейства, на Ютюб канала "Популярная политика" на фондацията на Алексей Навални, следен от около 20 млн. руснаци и на други руски журналисти, избягали извън страната. Около 25 на сто от руснаците следят само официозния канал "Первий" и констелацията около него и са напълно загубени за истината. Останалата част от обществото в Русия се разделя на две групи. Това заяви журналистът от Bellingcat Христо Грозев по време на 18-та среща на българските медии по света, организирана от БТА, която тази година се провежда в Казанлък. Грозев говори пред участниците с видеовръзка. Както е известно, откакто Русия го обяви за издирване, той пребивава в САЩ.

"Едната от тези две групи преживява истински когнитивен дисонанс, като тези хора периодически се опитват да погледнат с половин око към източници на информация, които им дават друга представа за режима на Путин, но не желаят да й повярват", коментира още Грозев. "В същото време те не са докрай убедени, че държавата им не ги лъже. Симптом за съществуването на такава група е, че в руската версия на Google - "Яндекс", ежедневно се появяват търсения, които издават за съмнения спрямо официалния наратив", посочи той.

"Друга част от обществото е доста по-узряла да види истината за режима в Кремъл", поясни Грозев. Той посочи скорошно разследване на Bellingcat, свързано с новото поколение служители на ГРУ, наследили разкритите като некадърни стари кадри на руските тайни служби. "Успяхме да получим достъп до пощенската кутия на един от младите в ГРУ. От неговата кореспонденция става ясно, че се е записал на курс за психологическа рехабилитация заради депресия. Оказва се, че жена му го напуснала заедно с децата. А го е напуснала именно заради цивилизационното разделение, тъй като тя е противник на войната, но не публичен, а в своя приятелски кръг. Официално към момента никъде няма да се види, че тя заема антивоенни позиции, но в същото време е очевидно, че такива настроения има и те не са никак слаби", коментира Грозев.

"В България обществото по-лесно се поддава на кремълската пропоганда и на манипулации поради желанието да чува позитивни неща за Русия и нежеланието да се конфронтира, което се използва от Русия", каза още Грозев. Преди време той обяви, че организацията му прави разследване за български медии и публични фигури, които получават и транслират директно готови съобщения от Москва, срещу което получават заплащане. „Аз имам чувство за вина, че не завършихме това разследване“, обясни Грозев. "По време на началния етап на разследването стана ясно, че определени малки медии получават директно готови материали, платени от кремълски институции. Не стигнах до големи медии, може би такива няма, надявам се да няма“, заяви той. Преди време журналистът съобщи, че проучванията са показали, че една изпратена чрез македонски координатор статия се разпространява в български сайтове за суми между 150 и 300 евро.

"Т.нар. тролове, сеещи пропаганда и дезинформация, се оказаха много сериозен проблем в съвременната журналистика", коментира по време на срещата главният редактор на "Сега" и председател на Съюза на издателите Теодора Пеева. Тя припомни, че „Сега“ е имал читателски форум за около 17 години, който изданието се принуди да спре, защото форумът е нападнат от "тролове". „Сега“ се принуди да спре и коментарите в страницата на изданието във "Фейсбук", които също са атакувани от "тролове". „Нямаме идея как да се справим с тях, за момента нямаме такова решение“, каза Пеева. Тя даде пример какво правят световните медии във връзка с този проблем и обясни, че при тях регистрацията във форум се прави чрез социален номер или банкова карта, за да се идентифицира кой стои зад съответния профил. "Това в България не може да се направи, слободията е факт, троловете убиха дискусията. Затова ние спряхме форума към "Сега", защото носеше повече вреди, отколкото ползи", каза Пеева. "За наша изненада това не доведе до срив на читателите, а точно обратното - имаме 50 процента ръст на посещаемостта, откакто спряхме форума", съобщи главният редактор на "Сега".

"Българските журналисти трябва да осъзнаят, че имат свободния избор да изключат камерата или микрофона си за всеки самозабравил се политик или бизнесмен“, заяви по време на дискусиите кореспондентът на Би Ти Ви във Великобритания Васил Христов, който е и секретар на „Foreign Press Association“ в Лондон. Той разказа как медиите в кралството реагират, когато управляващи или лидери на партии нападат вербално или се опитват да отстранят критични журналисти, както се случи неотдавна с лидера на "Възраждане" Костадин Костадинов и както се е случвало много пъти с бившия премиер Бойко Борисов. Васил Христов разказа, че в първите дни на 2020 г., малко преди началото на пандемията, няколко репортери с критично отношение са били помолени да напуснат правителствен брифинг на „Даунинг стрийт“ 10. "Когато това стана ясно, всички колеги журналисти, правителствени репортери и кореспонденти напуснаха „Даунинг стрийт“ и отказаха да отразяват дейността на правителството на Джонсън", поясни Христов. Той разказа и за случай, в който управляващата консервативна партия въвела такса за акредитирането на журналисти, които да отразяват годишната партийна конференция. „Всички водещи медии и организации, включително „Foreign Press Association“, на която съм секретар, подписаха декларация, че ще откажат да я отразят по какъвто и да било начин и те се отказаха“, каза журналистът.

Той спомена и случая, в който лидерът на „Възраждане“ си позволи да изгони журналист от пресконференция на партията в БТА. „Този случай показа, че българската журналистика не е активна в реакциите си при грубото погазване на основните принципи на общуване между политици и журналисти“, заяви Христов.

Ние като медии трябва да осигурим спокойна и свободна среда за журналистите, да им дадем възможност те самите да се почувстват сигурни и защитени. Това пък е мнението на генералния директор на БНР Милен Митев. „Журналист, който при всеки материал си мисли: „Дали сега началникът ми няма да ме уволни, задето съм казал тази дума“, е обречен да се самоцензурира. Необходимо е много време, за да се изгради такова доверие между журналистите и техните ръководители, за да бъдат журналистите сигурни, че имат свободата да кажат своето мнение, свободата да изберат своите събеседници, свободата да правят материали по теми, които намират за важни и за ценни. И вярвам, че в България медиите могат да постигнат това и трябва да се стремят към това журналистите да се чувстват сигурни и спокойни, за да могат да вършат своята работа“, коментира Митев.

Той постави въпроса какво е необходимо, за да бъде постигната на практика свободата в медиите. „Предимно да преодолеем страха си - както да преодолеем страха си от различните и от различното мнение, така и да се преборим със страха от икономическата принуда или, за съжаление, физическата принуда. Тъй като, предполагам, че има журналисти, които и от това се притесняват в момента, в който тръгват да разследват и да разобличават някакви мъгляви ситуации в обществото“, каза още Митев.

"Свободата е нещото, което всички бленуваме, но сме безразлични към нея, когато трябва да решим проблем", коментира директорът на „Новини, актуални предавания и спорт“ на Би Ти Ви Антон Хекимян. Според него много често явлението е свързано с това, че е необходимо допълнително усилие. „Да, то може да е допълнителното усилие да не се страхуваме, но това е строго персонално. Допълнителното усилие да направим нещо, да отидем някъде, да почукаме на нечия врата“, каза той. "Отговорността за свободата ние много я искаме и после не знаем какво правим с нея точно, защото трябва да понесем тежестта ѝ, а тя е свързана със спазване на правила“, коментира още Хекимян. "Много ми се иска да не сме длъжници на следващо поколение от хора, които ще ни питат нас къде сме били, защо не сме говорили за проблемите, защо не сме се опитвали да ги решим. Много ми се иска да вярвам, че ние сме от хората, които решават проблемите днес", допълни директорът на новинарите в Би Ти Ви.