Навършват се 144 години от приемането на Търновската конституция

Днес се навършват 144 години от приемането на Търновската конституция. 230 са били първите ни народни представители след Освобождението, които са заседавали в Търново от 10 февруари до 16 април 1879 година в Учредителното събрание. Те именно приемат първия основен закон, с което е възродена българската държавност. 16 април се чества като Ден на българската конституция и професионален празник на юриста.

По силата на Берлинския договор временната руска окупационна власт провежда избори по смесена система, в която една част от депутатите в Учредителното и Първото велико народна събрание в Търново, които приемат Търновската конституция и избират княза, са били избирани, други са влезли по право, а трети са назначени от княз Дондуков-Корсаков, разказа историкът от ВТУ и изследовател на парламентаризма проф. Милко Палангурски:

"Тук няма някаква скрита политика. Въпросът е да се формира един общо взето представителен орган, както е записано в Берлинския договор, на нотабилите, т.е. на първите хора на нацията".

Търновската конституция, въвела парламентаризма у нас и регламентирала редица права и свободи за гражданите, валидно и до днес, е приета от елита на нацията при над 97 % неграмотно по онова време население, коментира за БНР проф. Палангурски и пояснява, че сред първите ни депутати са били владиците и градските първенци, учители, търговци и революционери:

"72-а души от тези, които са в събранието, имат зад гърба си връзка с Раковски и Левски. И те накрая налагат конституцията".

Периодично партиите изпадат в кризи и се заговаря за смяна на конституцията, но парламентаризмът си остава устойчива система, коментира още проф. Палангурски:

"Това е опит за спасение. Винаги щом изпадне в криза една партия – дайте да сменяме конституцията".

На снимката: Музей "Възраждане и Учредително събрание"