Витанов от БАН отново облъчва със скандални прогнози за войната

Противоречивият професор от БАН - Николай Витанов, няма спирка. И днес той облъчва аудиторията си в социалните мрежи с информация за войната, както винаги едностранчиво - с русофилски уклон и щение:

ЕТО ГИ ПОРЕДНИТЕ БИСЕРИ НА СКАНДАЛНИЯ ВИТАНОВ:

Кратка информация за войната за 17 февруари 2023 г.

АБСОЛЮТНО ЗАБРАНЕНО ЗА ЧЕТЕНЕ ОТ ЮРДЕЦИ

Тук е място за технически анализи, а не за леене на чувства. Добрият анализ изисква хладнокръвие, а не леене на чувства. Трезвата преценка е стъпила върху мисълта на Бисмарк, че трябва да си гледаме националния интерес. Националният интерес с точно две думи и половина, ви го обясних: ползи за народа. И тъй, гледаме към тая война и винаги се питаме: А каква ни е на нас ползата от това?

Днес анализът ще е малко по-различен. Ще пообсъдим системите на които е закачена Украйна от логистична и политическа гледна точка. Но най-напред, нека да направя малко реклама на моите юрдечета, че съвсем го забатачиха.

Та юрдечетата мои изпитват остра нужда от това някой да им обърне внимание. Мама всеки ден им се кара, че седят по диваните, рупат рупат чипс и драскат срещу Витанов, вместо да излязат навън на улицата и да имат вземане – даване със силния пол, разбирай жените. Тласкани от негативните емоции, юрдечетата мои стават печени. Печени не в опит, а печени в злобата си. И тъй се появява категорията печено юрдече. Има два вида печени юрдечета. Едните са печени по класическа рецепта. Те директно плюят срещу Витанов. Това е печено юрдече по злобарски. Има една друга категория, която се гърчи от злоба, но се опитва да го избива на хумор. Не им се получава, то какъв свестен хумор ще излезе, когато задните ти части непрекъснато се пекат в злоба, а по-нагоре мама непрекъснато ти дърпа ушите, че нищо не става от тебе. Та това са печените юрдечета по смехарски. Аз както знаетe, твърдо спазвам англосаксонската доктрина, тъй както Бисмарк я е описал и трябва да се притека на помощ на моите юрдечета, когато закъсат. Та да ми четете юрдечетата ей. Особено на тези, дето се пекат по смехарски. Че иначе ще си останат с рупането на чипс и дърпането с ушите от мама. Защото ако се осмелят да излязат по широкия свят на улицата, може да ги срещне някоя от силния пол и да ги оправи.

Така, след като помогнах на печените юрдечета мои, отиваме към логистиката на войната. Украйна е на системи и това никой сериозен аналитик не го отрича. Говори се за пролетен юруш. Ама защо украинската армия трябва да прави пролетен юруш? Ние си гледаме логистиката, а логистиката сочи към системите и зачи трябва да погледнем доктора, дето командва какво да се влива в системите. Идва предизборната президентска кампания в САЩ. Че какво от това ще кажете. Ами текущия президент ще иска да се кандидатира пак. Тука има два логистични фактора. Украйна смуче яко оръжейните запаси на Запада, включително на Щатите. Ами Тайван? Китай си има доктрина, чака САЩ да отслабнат достатъчно, че да удари Тайван. Ей го логистичния проблем. Трябва значи да се излиза от войната в Украйна, ако искаме да опазим Тайван. Как да излизаме от войната в Украйна? Просто – помпаме я с оръжие и нареждаме пролетен юруш. Та дано има успех и текущият президент да спечели първичните избори и да отиде на президентските избори. Логистичният проблем тук е, че украинските войничета може и да не стигнат. Баба Меца може да поотхапе още територия. Ами тогава, хвърляме отговорността за войната върху непослушника със зелената фланелка, сключваме мир с Русия, даваме и каквото иска от Украйна и се съсредоточаваме да пазим Тайван.

Ами Европа? Ами българските шаран-юрдечета? Те пият по една студена вода, а шаран юрдечетата правят салто-мортале шаранаре юрдекаре и да се оправят. В края на краищата умнокрасивитета е изтривалка за националните интереси на този, който ходи по изтривалката. Дали ще е слонът, нашият приятел, дали ще е баба Меца, все тая. Като се оцапа изтривалката, логистиката е лесна – сменяме я със следващата. Лидери елит, па особено политически такива, се лепят лесно. Лепилото се нарича парички, а майсторът, дето лепи, се казва чичко Паричко. Тъй проста е логистиката.

И ще дойде слонът, нашия приятел и ще надисциплинира (да се чете нарита) налепения политически елит. И ще дойдат чичко Паричковците и ще налепят парите където трябва. И ще потанцува слонът, нашият приятел в стъкларския магазин докато магаренцето хване правилната посока. А тя е – напред срещу зъбите на баба Меца. Няма слонът, нашият приятел да е жертва я, тук не е по законите на логистиката. Той както видяхме си има други проблеми с дракона от другата страна на другата голяма локва.

Какво беше сега това, бе Витанов? Как, какво, разказах ви една от логистичните приказки на Витанов. Вътре има баба Меца, дракон, слонът нашия приятел, наританото магаренце (закъде без него), салто мортале шаранере юрдекаре и покрай това шарани и два вида печени юрдеци – по злобарски и по смехарски. А, да, да не забравя и един зловещ професор. Украинските войничета, както винаги не ги броим, а изтривалката може и да изкара още някое време, докато се оцапа напълно. Тогава умнокросивитета ще стане грозноглупавитет и ще дойде да прови компания на грозния и глупав Витанов, пък ще се появят нови умни и красиви. На туй му се вика диалектика и сега си отмъщавам върху вас затова, че едно време в Германия ме караха да чета Хегел в оригинал. Та от много четене си останах грозен и глупав.

Добре, спирам днес дотук. Ако ви хареса, от време на време ще ви разказвам пак по някоя от логистичните приказки на Витанов.

Сега, желая здраве и успехи и нека войната и вирусите да стоят далеч от вас.