16 години по-късно: Меси уби мечтата на Модрич да вдигне световната титла

Tяхното съперничество започна преди 16 години, когато и двамата са просто поредните младоци с блясък в очите и много талант в краката. По онова време мечтаят да се наредят сред най-големите във футбола и съдбата чува молитвите им. На онзи 1 март 2006 г. Хърватия излиза срещу Аржентина в приятелска среща. За "ветрените" дебют прави един хилав младок, който сякаш ще се срути на тревата при по-силен порив на вятъра. Слабичкото момче се казва Лука Модрич, за когото тепърва ще говори целият свят. В същия мач, на същия стадион разгрява и друг дългокос младеж, за когото вече се говори във футболните среди, но големите успехи тепърва предстоят. Това е самият Лионел Меси, който именно

в двубоя с

Хърватия отбелязва

първия си гол

за националния отбор.

Това е първата среща очи в очи на бъдещите титани на световния футбол, които в полуфинала на световното онзи ден кръстосаха шпаги за последен път. Целият свят се събра пред телевизорите, за да види този зрелищен двубой между Ахил и Хектор. Меси беше готов да отговори на големите очаквания. Вкара гол и

направи зрелищна асистенция за второто попадение

на Алварес, преминавайки през хърватската защита сякаш е наметнат с елфическото елече, което правеше Фродо невидим във "Властелинът на пръстените". За Лука Модрич мачът донесе съвсем различни емоции. "Гаучосите" бяха твърде добре организирани и мотивирани, а съотборниците му така и не успяха да се отърсят от шока след двата бързи гола на аржентинците към края на първото полувреме. Самият той не успя да влезе в ролята си на генерал, който тича най-отпред по време на отчаян щурм към позициите на врага.

След края на мача аржентинският гений ликуваше, а големият му съперник се сбогува мислено с голямата си мечта да стане световен шампион.

Сега той е на 37 и няма да дочака следващото световно. Още преди началото на приключението в Катар обяви, че ще се откаже от националния отбор. Меси също мисли за отказване и повече от всичко на света жадува да го направи по най-добрия начин, като спечели световната титла и се докосне до величието на Диего Армандо Марадона.

За Лука приказката свърши, но никой не би си и помислил да го обвинява в нещо. Приносът му за националния отбор е толкова голям, че е

въпрос на време да му вдигнат паметник

в центъра на Загреб А и тъжните моменти бяха много по-малко от щастливите мигове. Той спечели всичко в клубния футбол, а втори в света не звучи никак зле, колкото и да са ти големи претенциите.

Не само успехите обаче го направиха толкова значим спортист, колкото е в момента Модрич. Историята му е вдъхновение за всяко момче, което е хукнало да преследва мечтите си. В детството си се сблъсква с ужаса на войната, след като любимият му дядо е застрелян на улицата от сръбски партизани. После живее в бункер за известно време и се учи да започне чисто нов живот, след като родната му къща е опожарена. Преминава и през трудния урок, че когато си по-добър от останалите, все ще се намери някой да протегне ръка и да те дръпне обратно в казана.

В първите си години като футболист

е ритан

безжалостно,

след като бързо става ясно, че е ужасно техничен и не може да бъде спрян с позволени футболни средства. Дразни дори собствените си съотборници, които му намекват, че не разполага с необходимата физика, за да стане професионалист.

Модрич оцелява. И след години разказва без притеснение за всички препятствия по пътя си, които го правят не само добър футболист, но и качествен човек. След мача с Бразилия той отиде при съотборника си в "Реал" (Мадрид) Родриго, който пропусна първата дузпа, за да го успокои и да му вдъхне кураж, че това е само малко препъване по пътя към големите успехи. За Модрич също не е късно да спечели още няколко престижни трофея с екипа на Кралския клуб.

Стоян Младенов, 168 часа