Въпрос на живот и смърт, съвсем буквално

Другия месец избирателите в Масачузетс най-вероятно ще подкрепят правото на нелечимо болни пациенти да прекратят страданията си чрез така нареченото подпомогнато самоубийство.

Новината възроди с пълна сила в съзнанието ми сърцераздирателната история на моята приятелка, която три години се бори с рака и на чиито тежки последни дни станах свидетел.

За съжаление дори в самия край на земния й път страданията не й бяха спестени. Но не само от съдбата.

Оказа се, че в България клиничната пътека за нелечимо болни „задължава“ пациента да умре в рамките на двадесет дни (разпределени при това в продължение на период от шест месеца). Но ако Господ откаже да вземе душата ти през това време, мизерията се проточва, по-ужасяваща от когато и да било.

След като консумира полагащата й се квота, която посредством възможно най-примитивните средства поддържаше изкуствено живота й, приятелката ми беше принудена да напусне местната болница в средно големия град, където живееше.

Честно казано, тя не се противи много, тъй като, както се досещате, условията там бяха по-подходящи за филм на ужасите.

И ето как всички животоподдържащи системи бяха изключени.

Топката бе прехвърлена в полето на семейството й. Те обаче отказаха да я изоставят в най-близкия съмнителен хоспис, който освен това беше и в друг град, и просто си я взеха вкъщи.

Но тъй като никой от болницата не си бе направил труда да прекара няколко минути с тях, те нямаха никаква представа какво ги очаква през следващите няколко дни, какво могат да направят и към кого да се обърнат, ако бързата смърт се замени с дълга агония.

Точно така и стана. И единствено благодарение на знанията и уменията на сестра й (фармацевт по професия), която се снабди с допълнителни силни дози болкоуспокояващи и успокоителни, жената почина в малко по-малко кошмарни мъки.

Всичко това се случи без лекарски надзор, без посещения от медицинска сестра.

Във всяка друга европейска страна такъв подход би бил отхвърлен като рисков, меко казано. Да не говорим за САЩ.

Чудно ли е тогава, че в България идеята за подпомогнато самоубийство на нелечимо болни хора, доскоро табу, сега набира все повече поддръжници?

Вярно, същата промяна в общественото мнение се наблюдава в повечето европейски страни, както и в САЩ. Но причините за тенденцията там са съвсем различни – убеденост, че човек има право сам да избира между живота и смъртта, отслабващата сила на църквата, по-разкрепостеното мислене, както и отразяването на драматични случаи от медиите.

Разбира се, споровете продължават заради опасения, че лесният достъп до подпомогнато самоубийство ще има сериозни социални и морални последици.

Сериозни социални и морални последици има и сегашното катастрофално състояние на здравеопазването в България. Това сигурно е причината, поради която подпомогнатото самоубийство се разпространява и тук.

Но за разлика от цивилизования свят, в България то се случва напълно неофициално, със или без помощта на лекар.