Въпросът за референдума - решен, споровете продължават 

Въпреки че депутатите приеха формулировката на въпроса за референдум за АЕЦ „Белене", предложен от правната комисия в парламента с председател Искра Фидосова от ГЕРБ, споровете в политическите кулоари продължават.

Въпросът на предстоящия референдум ще бъде „Да се развива ли ядрена енергетика в България чрез изграждане на нова ядрена електроцентрала".

Според Доброслав Димитров, депутат от ГЕРБ и председател на комисията по външна политика и отбрана, въпросът за референедума за АЕЦ „Белене" трябва да бъде законосъобразен, цитира го БНР.

„Спрямо закона за референдумите, не може въпросът на Инициативния комитет за подписката да бъде зададен така. Ние предложихме да бъде редактиран и да бъде зададен спрямо законите на страната. От наша страна спор няма дали трябва да има референдум или не", коментира Димитров.

На въпрос дали от ГЕРБ ще имат смелостта да извадят цялата истина за „Белене", той заяви, че такава е целта, но има проблем с цялостната информация, защото част от нея е търговска тайна.

„Реално, ако отворим документите без желанието на руската страна, това са договори, след това ще бъдем съдени. Но, да, ние имаме желанието да извадим информацията", каза още Димитров.

Депутатът от „Синята коалиция" Михаил Михайлов пък е на мнение, че не може по определен икономически и инвестиционен проект, нещо, което е свързано с технология, да се произнасят българските граждани.

„БСП използва аргументите на хората, въвлича ги в нещо, в подписка, която правно нарушава законите и Конституцията на държавата. И ГЕРБ, те казват - да, това е противоконституционно, но ние искаме да го променим, за да могата хората да гласуват. Цялата теза е абсурдна", смята Михайлов.

Лидерът на „Атака" Волен Сидеров, който предложи шест поправки в закона за референдумите, коментира, че има време и тези поправки да бъдат приети.

„Защото сегашният закон е куц. Ако не гласуват толкова хора, колкото са гласували на парламентарните избори, референдумът ще пропадне. Това ограничение трябва да отпадне, за да имаме действително проведен референдум", каза Сидеров.

От „Атака" искат да бъде намален броят на подписите за свикване на национален референдум от 500 000, изтъквайки, че „в момента с 5000 подписа можеш да учредиш партия, а с 200 000 да я вкараш в парламента. Няма логика да се търсят половин милион гласа, за да бъде предложен реферндум".