Докато Европа бездейства и чака смъртта: Роди се митът за великата украинска нация

Докато Европа бездейства и чака смъртта: Роди се митът за великата украинска нация
A A+ A++ A

Йордан Бързаков, автор

"На война - твърдост. 

В поражение - Упоритост. 

При победа - Великодушие. 

В мир - Доброжелателност." 

Върнах се напълно несъзнателно към тази поука от труда на Уинстън Чърчил "Втората световна война: Мемоари", докато четях за руския въздушен удар, опустошил напълно детска родилна болница в обсадения Мариупол. Гледката е твърде болезнена, затова избрах само да чета, но и думите, сричките, са достатъчно красноречиви. На война всички журналисти стават писатели. 

Ударите по разкъсаната плът на украинската земя не спират вече повече от две седмици и единственото, което знаем е, че тази война е напълно безсмислена - точно както всички други - и че пред лицето на Европа днес се ражда митът за една нация. Неопитните местни войничета дават такъв отпор на "непобедимая и легендарная" руска армия, че дори и опитите за най-обективното му отразяване срещат стената на възхищението, на преувеличението, на нуждата за създаване на ореол, на нуждата да изградим изкуствен бент от смелост пред ужаса. 

Митът за раждането на всяка нация е създаден именно върху съвместният живот на истината и преувеличението. През последните десетилетия изглеждаше, че успяваме да се отблъснем от вкоренените ни "държачи" за род, родина и земя, но в критичните часове преди смъртта, която днес е просто реалити предаване по националните телевизии, всички, всички до един се държим за нацията. Затова и толкова се възхищаваме на Володимир Зеленски, на обикновените украински лекари, зъболекари, шофьори, боксьори, чистачи и адвокати, които взеха оръжието над рамо и потеглиха - към смъртта и към безсмъртието. 

Разбира се, ние тук - в Европа - можем да прегърнем това възхищение по-лесно, можем да го обърнем в думи възхитителни, можем да възпеем и дори да почувстваме болката. Защото я помним - преди по-малко от 100 години нашият дом бе разрушен от същия безумец, какъвто днес разрушава дома на Украйна. Че дядовците ни от фронта до скоро бяха още живи, че още ние още помним уютните им скутове, в които до печката и в бедността ни разказваха историите на своите неравни битки из полетата и калищата на Втората световна война. 

Оказа се обаче, нашето разбиране и нашето възхищение си имат цена. Цената на газа. Цената на петрола. Цената на торовете и никела, цената на зърното и пшеницата. Европа, която стъпи с двата си измършавели крака на костите и реките от кръв на европейците от преди 80 години, Европа, която заякна и порасна на тези същите крака, Европа, която забрави глада и страха, Европа, която се превърна в икономическа супер сила, днес смята цената. Пресмята бясно с калкулаторите колко ще ни струва спирането на реките от кръв и колко ще ни струва да продължим да пускаме смъртта все по-близо до домовете ни. 

Разглезена и отблъскваща, невдъхновяваща и постоянно спореща, Европа и нейните лидери тласнаха континента ни в безумната енергийна прегръдка на новия Адолф, убедена, че краят на историята е настъпил. Не я убеди в обратното нито Втората Чеченска война, нито трагедиите в Беслан и Норд-Ост, нито войната в Грузия, нито Ингушетия, нито Дагестан, нито пък Армения. Не я убеди в обратното нито смъртта на Анна Политковская, нито на Александър Литвиненко, нито на Борис Немцов. Не я убедиха колониите в Сибир, нито безспирните удари по медии, журналисти и активисти. Петродоларите на Москва нямаха цена, цена днес има само мирът и свободата на Украйна. 

Европа, която гледаше безучастно Хитлер до последния ден от влизането му в Чехословакия и Полша, Европа, която разбра по най-ужасния начин, че мирът се кове само с оръжие, отказа да се погрижи за собствената си отбрана. Европа се превърна в консуматор на мир и отказа да го поддържа. Защото "дълбоката загриженост" и "работните групи" не са гарант за мира. А, вече е ясно, гарант за неговото разрушаване. 

И днес, когато смъртта в Европа отново има име на човек, Европа тайничко се надява всичко да приключи просто така. Просто да има мир, просто да спрат бомбите, просто да заживеем отново заедно и отново богати. Нека не се заблуждаваме - санкциите са тежки и нараняват Русия, но действието им е забавено, а смъртожадният диктатор просто не се интересува. Той има безбройна армия от тела, които може да изпрати на заколение всеки момент. 

Светът гледа Украйна, но Украйна - тя гледа Европа. И вижда, че бе изоставена. Вижда, че огрохтелите старчески очи на задоволена Европа днес не са готови да понесат не само кръвта по улиците на Киев, Мариупол и Харков, но не са готови да понесат и тази в Талин, Варшава и Берлин. Вижда го и Владимир Путин. Точно както го виждаше и Адолф Хитлер. 

Европа е консултант-продавачка, която постоянно поставя цени по артикулите на свободата и мира. Доставчиците от Изток потриват доволно ръце. 

Питам и не искам отговор - докъде трябва да спре Владимир Путин, за да разберем, че годините на криза и обедняване тук, ще са малката цена на спасението? Докъде трябва да стигнат войнишките ботуши и раздиращите плътта на земята танкови батальони, за да разберем, че войната ще струва много повече? Трябва ли днес да продължим да въоръжаваме с петродолари и петроевро вестителят на края на мирна Европа, за да осигурим продоволствената си летаргия още няколко години? Защото смъртта никога не спира да рита по входната врата, веднъж пусната в двора. Тя забавя, обикаля, тактически маневрира, но никога - никога не спира. 

Предполагам същото питат днес и украинците. Тези красиви и изцъклени от умора и бой лице на млади момчета и момичета, които не се спряха пред нищо, за да защитят земята си. Майките си. Децата си. 

Украйна ще бъде пометена и ще се роди отново, защото митът за нейната нация вече се роди, избухна и се настани в лоното на величието на европейския свят. 

Но този мит ще бъде вечно примесен със срама от европейската слабост. 

Украйна ще се роди отново. Но украинците няма да забравят. И няма да простят. 

Надявам се да ни простят бъдещите европейци. Надявам се да ги защитим. Днес, а не когато смъртта е пробила с калния си ботуш входната ни врата. Надявам се да ги научим, че в живота има четири прости правила:

"На война - твърдост. 

В поражение - Упоритост. 

При победа - Великодушие. 

В мир - Доброжелателност." 

 

#Украйна #война #анализ #Европа

Последвайте ни в Twitter и Facebook

Още по темата:

Коментирай