Мюфтийството засичало радикален ислям от 7-8 г.

Главното мюфтийство е подало няколко жалби за нерегламентирана религиозна дейност през последните 7-8 години, съобщи заместник-главният мюфтия Ведат Ахмед.

Той посочи, че последната е от преди четири месеца. Ахмед обаче е уверен, че имамите, обвинени в проповядване на религиозна омраза, не са направили нищо нередно.

Пред бТВ Ведат Ахмед обясни, че не всички от изправените пред съда в Пазарджик по делото за радикалния ислям, са служители на Главното мюфтийство.

Това обаче не означавало, че дейността им не се контролира.

Ролята на Главното мюфтийство е да проповядва ислямската религия сред мюсюлманите, така както е посочено в Корана и в традицията на пророка, каза Ведат Ахмед.

Най-главната му функция е да изпълнява превантивна роля, като запознава хората в правилно тълкуване на ислямската религия, добави той.

Процесът в Пазарджик не е процес срещу религията, каза на свой ред лидерът на ВМРО Красимир Каракачанов.

Той посочи, че България е светска държава със свои закони и Конституция и когато някой проповядва, че жената няма права, каквото проповядвали тези имами, то това е нарушение на Конституцията.

Каракачанов повтори тезата си, че радикален ислям в Бълагрия се проповядва от български граждани, обучени в чужбина.

През 1990-1992 година тогавашната национална служба за сигурност е екстрадирала от България първите проповедници, предимно чужденци – саудитци, йорданци, сирийци, турци, които били дошли да пропагандират радикален ислям, добави той.

Заради това, по думите му, в последните 20 години от България се пращали деца в тези страни, предимно в частни ислямски университети, които след десетина години се връщат в страната и проповядват тази форма на ислям.

Имамите се настанявали в районите с българо-мохамедани и в ромските гета – там където няма работа и социалният статус на хората е нисък, много лесно може на хората да се пълнят главите с подобни неща, каза Каракачанов.

В последните 120-130 години в България не е било характерно ходенето с бурки. Това не е традиция за българските мюсюлмани, каза Каракачанов по повод облеклото на жените, които се събраха пред съда в Пазарджик.

Ведат Ахмед обаче отрече. По думите му „процес на разфереджаване” бил подет пред 50-те години на миналия век от тогавашната БКП. Голяма част от мюсюлманките и тогава се покривали в бурки.

Връщането към това облекло сега, означавало връщане към повелите на ислямската религия.