Изскочиха впечатляващи факти за кариерата и личния живот на ген. Мутафчийски

Популярният хирург ген. Венцислав Мутафчийски, началник на ВМА и шеф на Националния оперативен щаб за борба с коронавируса, в момента е най-коментираната личност в държавата. Всички са вперили погледи в него и всеки ден очакват да чуят последните новини за опасната зараза, която вече върлува и у нас, и да следват безценните му съвети.

Венцислав Мутафчийски е извървял пътя на успеха с много труд, като е преминал всички етапи на развитие. Пред него никога не е стоял въпросът дали да работи нещо друго, макар че в семейството му няма нито лекар, нито военен. Избира пътя на военната медицина, докато е в казармата. Става стипендиант на Министерството на отбраната и след дипломирането си през 1990 г. постъпва във ВМА за курс по вътрешни болести.

После печели конкурс за специализация и остава 3 г. в Клиниката по обща хирургия. След това го разпределят в тогавашната бургаска военна болница. После се явява на конкурс за асистент по обща хирургия към Клиниката по спешна хирургия на ВМА и го печели. През 1998 г. оглавява спешното отделение в болницата. Преди да застане начело на ВМА, ръководи Клиниката по ендоскопска хирургия, част е и от екипа за чернодробни трансплантации. Името му се свързва с нововъведения в хирургичната практика у нас.

Проф. Мутафчийски е участвал и в бойни мисии зад граница. Спасил е десетки животи като военен хирург под дъжд от куршуми и ракети. Това е едно от нещата, които го променят. Според него всеки офицер трябва да премине през такова изпитание. През 2000 г. идва първата задгранична мисия в бежанския лагер в Радуша, Македония. Задачата е медицинско осигуряване на бежанци, основно жени и деца.

Четири години по-късно е първият му сблъсък с истинската война. Той оглавява екипа за медицинска евакуация, който тръгва за Ирак след атентата в Кербала през 2003 г., когато бяха ранени над 60 български войници, а петима от тях загинаха. Проф. Мутафчийски пристига два дни след атентата. От Багдад до Кербала екипът лети с хеликоптер. Отвисоко се виждало, че българската база е толкова разрушена, че не я различили отгоре. А хората там били много изплашени.