Ани Владимирова: Кризата с коронавируса може да ни накара да преосмислим ценностите си

Кризата с коронавируса може да ни накара да преосмислим ценностите си. Това коментира психологът Ани Владимирова в ефира на БНТ.

"Имахме чувството, че пространството е огромно и можем да отидем навсякъде. Сега пространството ни се стеснява до нашата родина, до нашия град, до нашия дом... Мислехме, че можем да живеем на парче, а в момента разбираме, че сме едно. Алчността на трупането, егоцентризма на самодостатъчността изведнъж се оказват недостатъчни - трябва ни някой, с когото да поговорим, някой с когото да останем", обясни психологът.

Тя посочи, че обикновено времето не ни достига за много неща, но сега разполагаме с достатъчно такова, за да обърнем внимание на децата си и на хората, които обичаме.

По думите й е време да се замислим за старите хора, които години наред неглижирахме и забравяхме, че съществуват. "Може би старите хора ще покажат на младите, че когато свършат чиа, киноа и елда, в България има коприва, лапад, киселец и ще могат да предадат някои традиции, които започнахме да забравяме", добави тя.

Владимирова посочи, че западното и източното общество имат различни ценности. Ако в източното личността е нищо на фона на общността, при нас индивидуализмът е този, който в момента пречи. "Надявам се, че ще успеем да преформулираме този индивидуализъм в рамките на общността", отбеляза тя.

Според нея ще наблюдаваме и нов прочит на социалните мрежи като обмен на мисли са с цел на съпреживяване и обмен на информация, осмисляне на много ценности.

"Големите бедствия в човешката история винаги са били предизвикани от потребност за промяна. Ако войните са били с цел преразпределянето на пазари, то болестите и трудностите са с цел естествен подбор - остават най-устойчивите и най-здравите и те не са непременно най-богатите. В момента може би най-устойчивите ще бъдат хората, които проявят най-голяма дисциплина и отговорност".

По думите й отхвърлянето и неглижирането на проблема, както и острите панически състояния са класически защитни механизми и са типични за периода, докато хората се ориентират в ситуацията.

"Мисля, че вече вървим към период на адаптация, защото страхът те кара да се оглеждаш, ослушваш и да се интересуваш какво става, за да вземем решение. Предполагам, че в кратък период ще влезем в релси и ще започнем да се държим адекватно", коментира психологът.

В криза не мислете какво ще стане след един месец, или една година, мислете какво ще направите до края на следващата седмица, посъветва тя.

Страхливецът умира хиляди пъти, умният човек - само веднъж, коментира психологът във връзка със случаите на масова тревожност.