Традиции и обичаи за Бъдни вечер
Днес е 24 декември- Бъдни вечер. Това е един от най-светлите и най-семейните християнски празници. На този ден семейството се събира и вечеря заедно. Има много важно изискване за вечерята на Бъдни вечер- тя трябва да бъде постна, без абсолютно никакво месо. Бъдни вечер е последният ден от Коледните пости, но дори да не сте спазвали постите, е добре в този ден да не ядете месо.
В различните краища на страната денят преди Рождество Христово се нарича с различни имена - Суха Коледа, Крачун, Малка Коледа, Детешка Коледа, Мали Божич и Наядка.
Според традициите, денят започва със запалването на бъдника – 3-годишно дъбово дърво, отсечено от млад момък. По искрите, излизащи от него пък се гадае колко плодородна ще е годината. Дали ще има изобилие предсказва и пепелта от бъдника - ако на сутринта тя е много, много ще е и плодът по земята и стоката.
Денят продължава с приготовленията на празничната трапеза. Според вярванията тя се разполага на земята, най-често върху слама, напомняща за Витлеемските ясли, в които е родила Дева Мария. На трапезата трябва да има 7, 9 или 11 ястия. Това са три от свещените числа на древноюдейската Кабала. Гозбите са постни. Някои от храните пък имат за цел да гонят злите духове – лук, чесън, мед и орехи.
Сред обичайните ястия, които се подготвят за трапезата са варен фасул, пълнени чушки и сарми с боб или ориз, жито, тиквеник, зелник, ошав, плодове, както и обреден хляб – содена питка, приготвена без яйца и мляко, в която се слага сребърна паричка - на когото се падне, ще бъде щастлив и ще има късмет цялата година.
След като всички членове на семейството се съберат около трапезата, никой не трябва да става от нея.
Питата се разчупва от най-възрастният мъж в семейството, като преди да раздаде парчета на хората, се заделя късче хляб за Богородица и за къщата.
След приключване на вечерята, трапезата се оставя неприбрана, за да не избяга късмета. Също така се вярва, че покойните близките идват да вечерят, след като хората заспят.
Вижте повече на: Jenite.bg