Алфа Рисърч: За 33 процента от българите 2019-а е била добра, за 14 - лоша

По-богатите и по-младите са станали по-малко щастливи, а по-възрастните и по-бедните – по-малко нещастни. Това показва декемврийско проучване на "Алфа рисърч", тествало равносметката на българите за отиващата си година.

Личната равносметка на българите за 2019-а продължава в общи линии позитивната тенденция, характерна за последните пет години. Двойно по-голям процент (33%) оценяват изминалата година като по-добра за тях, отколкото тези, за които тя е била по-лоша (14%). Остава обаче най-значим делът (53%) на хората, които не виждат промяна в собствения си живот и възможности – нито за добро, нито за лошо.

На този фон прави впечатление един интересен акцент в обществените нагласи. Въпреки разтварящата се ножица между позитивни и негативни оценки, е налице известен спад както в едните, така и в другите. На положителните – от 35 на 33 на сто, на отрицателните – от 19 на 14 на сто. Дали това е моментно колебание, или начало на по-сериозна промяна, ще стане ясно през следващата година. Към момента обаче анализът сочи, че оптимизмът намалява основно сред по-високо статусните групи, а песимизмът – сред по-нискостатусните. Най-значим спад е налице във възрастовата група на 55-60 годишните, на които предстои преминаването в друг житейски етап, пенсионния, с всички произтичащи от това промени в индивидуалния стандарт, особено предвид нерадостната перспектива на ощетеното от втория стълб първо поколение пенсионери.

В електорален план ГЕРБ остава първа политическа сила. Подкрепата за тази партия е 21.7%, а за БСП  - 18.2%. Респективно лидерът на управляващите Бойко Борисов (29.6%) продължава да е със значимо по-високо доверие от лидера на опозицията Корнелия Нинова (20.8%).

Новоучредената (макар и все още нерегистрирана) партия на Слави Трифонов има потенциалната подкрепа на 8.6% от избирателите и конкурира ДПС (7.8%) за третото място. На този етап е трудно да се каже, дали заявените симпатии ще се превърнат в реална подкрепа, още повече, че профилът на техните привърженици остава все още твърде неясен. За момента по-ясно се открояват т.нар. "мобилни избиратели", чийто вот бързо се мобилизира, но и бързо се демобилизира: най-младите до 30-годишна възраст, обезсърчени и разочаровани хора от по-малките населени места.

През 2019-а продължи ерозията в подкрепата за националистическите партии. Тандемът ВМРО-НФСБ има доверието на 5.3%, а Атака – на 1.4%. Лидерите им също плавно губят обществено влияние: одобрението за Красимир Каракачанов спада от 22.5% до 18.9%, през последната година доверието във Валери Симеонов остава на равнище 9.1%, а във Волен Сидеров 6.4%.

Първата изборна година на Демократична България донесе на обединението мандат в Европейския парламент и добро представяне в пропорционалния вот за общински съветници и районни кметове в София. Цялостната електорална подкрепа за тях укрепва до 5.1%. Предизвикателство обаче продължава бъде слабото присъствие извън столицата.

Изследването е част от тримесечния мониторинг на обществено-политическите нагласи на българските граждани на агенция Алфа Рисърч. Представените данни са от проведеното в периода 5 - 12 декември 2019г. национално-представително проучване сред извадка от 1017 пълнолетни граждани.