Соцпаметникът пред НДК не бил политически, твърди авторът му

Критикуваният и разпадащ се паметник пред НДК, издигнат през 1981 г за 1300-годишнината на българската държава, не е създадем като „политически паметник", твърди авторът му.

Годината 1944 беше добавена допълнително в проекта за паметника "1300 години България" пред НДК, каза в интервю за БГНЕС неговият автор, скулпторът проф. Валентин Старчев.

Така той отговори дали неговият паметник е свързан с тоталитарното минало, както някои сега гледат на него. Старчев обяснява, че идеята е била да има само две дати – 681 и 1981, но се е взело решение от съответно място към тях да се прибави годината на установяването на тоталитарната власт в България.

„Той е строен по онова време, строен е от онази власт", казва скулпторът.

„Имаше един завършек горе, нали с едно крило – едно знаме, което значеше някакъв, тъй нареченият девиз: "Минало, настояще и бъдеще" – това означаваше бъдещето - някакъв полет. Това до голяма степен води до такива разсъждения. Но това не е политически паметник", добавя той.

„Едни разсъждават, че е политически, защото тогава управляващите празнуваха този празник от своя гледна точка. Но композициите, които попаднаха в него имаха много, много по-друг характер - те са отнесени към 1300 години въобще. Директното и единственото е една година – 1944, която добавиха допълнително. В проекта беше 681 г. – 1981 г. и тогава се взе решение и се наложиха още три цифри - 1944 да попадне между тези двете цифри и започна едно тълкувание, че в тия 1300 години от 44-та година започва следващото едва ли не летоброене", казва проф. Старчев.

Вече стана ясно, че паметникът няма да бъде разрушен, а само се премахват опасни части от него. Но за това какво предстои да се направи по него разказва Валентин Старчев.

„Идеята на екипа, който работим сега над паметника е такава - след като се смъкнаха плочите от трите тела на паметника се оголи конструкцията на динамичното трето тяло. Тази конструкция се оказа много подходяща да бъде показана като конструкция, ще действа като една графична система и в същото време ще направи възможност да влезе повече светлина от изток, за да се огреят и самите композиции. Сега ще се орежат само тези железа, които са паразитни, които крепяха разни плочи на наклонените плоскости. Ще махнем и последното - върха на самия паметник, който утежняваше цялата композиция и тематично, и като форма. Смятаме това последно тяло да остане една чисто конструктивна форма и оттам с добавяне на малко метални елементи да се направи някакво графично обновяване на този детайл и да върнем общата визия на паметника", обясни той.

"Имаме и едно друго предпроектно проучване, което показахме в общината и то е прието, тази козирка, която е отпред да се премахне и там да се организира едно амфитеатрално развитие, с което да се приобщим към общото пространство. Това се възприе като идея, така ще стане едно цялостно развитие на общото пространство с цел хората като седнат там да могат да слушат музика, да наблюдават паметника, да се рецитират стихове, да играят децата. Въобще да се присъединим към цялостното пространство, то е пълно с майки, деца, възрастни хора, мисля, че ще се осмисли цялото пространство", добави скулпторът.

На въпрос защо се стигна до такова състояние на паметника – проектът ли е виновен, материалите или бързането за отбелязването на 1300 годишнината на България през 1981 година, като едно всенародно честване по тоталитарен образец, Старчев отговаря:

"Първо краткото време. Много бързо го проектирахме, аз направих всяка фигура за по един месец. За около 3 - 4 месеца направих всички фигури, те са по 7 метра високи. Всички композиции - "Симеон и книжовниците", "Пиетата" и "Работника"- тези неща ги направих за много кратко време. В същото време вървеше строителството, общото време беше много кратко – една година, даже по-малко", казва Старчев.

"Ние бяхме замислили цялата облицовка да е от едни големи гранитни плочи. Нямаше такива плочи поради други обекти и тогава дадоха на разположение едни малки плочи 60:40, които не бяха калибровани, наложи се да има фуга между тях, за да се напасват една към друга. Тази фуга не беше уплътнена достатъчно добре със силикон, през зимата влезе водата през тази фуга, замръзна, отпра плочите. Оттам тръгна самото постепенно разрушаване първо на повърхнината, а после и на другите части," каза Старчев.

Паметникът е станал за много кратко време, в типичен соцстил. "Даже имаше моменти на незавършеност на върха и на долната част, които дадоха и отрицателното отношение на "Политбюро", те се ядосаха малко, че на самото откриване има незавършени неща. Въпреки всичко се откри, но негативното отношение остана по отношение на паметника", спомня си скулпторът.

„Имаше и позитивни отношения, например Караян като дойде да дирижира Берлинската филхармония, това лично Йорданов ми го каза като министър на културата тогава, че Караян му е казал, че такъв паметник в Европа няма. Така модерен, динамичен и пластичен. Чингиз Айтматов имаше едно много дълго интервю в "Литературен фронт" по повод на паметника, който беше казал, че в Русия ние такива паметници нямаме. Тук се състоя една сесия на директорите ЮНЕСКО и министрите на културата, всички идваха, снимаха се пред паметника, дойдоха в ателието ми на гости. Министърът на културата на Коста Рика се оказа скулптор, искаше ми снимки от паметника, дълго говорихме. Въобще едни такива положителни оценки от много високи нива. Имам предвид културни нива", зави професорът.

Колкото до идеите за допитване до софиянци за бъдещето на този паметник, скулпторът смята, че "Сега много се говори за допитвания разни, това е един важен момент – кой да се допита, как да се допита, какво да се допита. Ако този момент не се осмисли правилно, че материалът е много специфичен като такъв и допитването преди всичко трябва да стане от професионалистите - от скулпторите, от архитекти, инженери, археолози, изкуствоведи, историци. Те са хората, които могат да вземат отношение, защото това е паметник, посветен на 1300 годишнината и самите композиции са посветени именно на теми, свързани с тази годишнина. Тези са хората, които първо трябва да си кажат мненията, с тях трябва да стане обмислянето, и тогава вече да се види, един по - широк състав да се вземе под внимание", смята Старчев.

Така да се прави допитване до всеки срещнат, който не е видял добре паметника, не е видял композициите, не е разбрал посланието, не е разбрал причината защо е, на кого е посветен, да даде мнение набързо, мисля, че много глупаво ще бъде като позиция и решение, ако решат да го направят по този начин". Думите на кмета Фандъкова, че референдум няма да има, а обществено обсъждане, Старчев оценява положително.

"Да, това вече е друго нещо! Тя преди това и главния архитект казаха, че ще направят нещо като референдум, като обсъждане и ние реагирахме на тези приказки и вече се е сменило виждането по този въпрос."