Обновяват 39 български града с европейски пари

В момента с ресурс от 1,6 млрд. лв. по Оперативна програма „Региони в растеж“ се обновяват 39 големи и средни български града. Досега са одобрени 10 проекта от фондовете за градско развитие на обща стойност малко над 33 млн. лв., включително средства от Оперативна програма „Региони в растеж“ в размер на 17,3 млн. лв.
 
Сред тях са проектът за възстановяване на синагогата във Видин и превръщането ѝ в туристически обект, градска зона в Плевен и други. Това стана ясно по време на конференция „Бизнесът и регионите“, на която присъстваха министърът на регионалното развитие и благоустройството Петя Аврамова и вицепремиерът Томислав Дончев.
 
Аврамова посочи, че с 369,7 млн. лв. към Фонда на фондовете са били създадени три Фонда за градско развитие, които заедно с привлечените средства управляват около 585 млн. лв. Условия на този вид финансиране са с усреднена лихва по кредитите под пазарната. Те имат до 20 години срок за погасяване за проекти за градско развитие и в сферата на туризма, както и 15 г. за проекти за енергийна ефективност.
 
Има и гратисен период за главницата по финансирането, който е до 3 г. за градско развитие и в сферата на туризма и културното наследство и до година и половина за проекти за енергийна ефективност. Регионалният министър напомни, че инициативата JESSICA е привлякла четири пъти по-голямо частно финансиране. 66 млн. лв. от нея са били финансирани от Оперативна програма „Регионално развитие“ 2007-2013 г.
 
С финансовия инструмент са били реализирани 40 проекта и са разкрити над 600 нови работни места в София, Пловдив, Варна, Бургас, Русе, Стара Загора и Плевен. Сред най-значимите инвестиции с участието на българския бизнес са строителството на завод за замразени тестени изделия в Пловдив, за резервни части в зона с потенциал за икономическо развитие в Русе, реконструкция и покупка на ново оборудване за болници в София, строителството на спортните комплекси Арена Бургас и „Зона Б-5-4” в столицата и много други.

 
Инициативата е отворена за кандидатстване за българския бизнес и местните власти и към настоящия момент е до 2025 г. Вицепремиерът Томислав Дончев напомни, че едни от белезите за слабо развита държава са свръхцентрализацията и много строгите закони, които според него не се спазват.
 
„Абсолютна илюзия е, че публичното финансиране, изливано, наливано в слабо развитите райони, е панацеята и ще реши проблема“, посочи Дончев. Според него исторически е доказано, че това не е така и че тук имаме чисто морални дилеми. Той посочи, че България в момента е във фазата на „фините настройки“ в регионалната си политика.
 
По думите му първото изискване за регионално развитие би трябвало да е транспортната свързаност. Според него в следващите 4-5 години трябва да имаме поне 10-15 индустриални зони, с цялата съпътстваща инфраструктура - път, газ, вода, което може да е ангажимент на държавата. Вицепремиерът изтъкна като необходимост за ускореното развитие на регионите иновационната инфраструктура. А като пречка той вижда липсата на междинно звено между общините и централната власт.