Есенни бури след ленивото лято? Едва ли!

Българските политици се радват на спокоен и слънчев август. Но есента ще донесе бури.

Поне това е прогнозата на синдикатите и опозицията. Социалното напрежение ще ескалира и ще се пренесе на улицата, след като ленивото лято свърши, предупреждават те.

Въпреки че споделям страховете им относно прогнозите за още по-голяма икономическа стагнация, не съм склонна да мисля, че това, което наблюдаваме в момента, е просто затишие пред буря. В социален план имам предвид. От икономическа гледна точка бурята вилнее в България от доста време.

Анализатори и министри сега нервно хапят устни, коментирайки състоянието на икономиката, която в болезнен гърч се бори да оцелее още една трудна година.

Очакванията са, че в най-добрия случай тя ще отбележи анемичен растеж.

Нивата на износа и индустриалното производство се сриват,  финансовите резултати на големите публични компании се влошават, тъй като икономиката вече чувства хладните ветрове, които духат откъм еврозоната.

Вътрешното потребление остава в ниски граници поради нарастващата безработица и спада в инвестициите. Строителният сектор се срива за четвърта поредна година с малка надежда за съживяване в краткосрочен план.

Търговията на дребно продължава да е в минорно настроение.

Единствено надежди се възлагат на туризма и селското стопанство, сектори, които се представиха добре през юни, но те едва ли ще са в състояние да повдигнат икономическия растеж до 1%.

В същото време правителството продължава да се придържа към така наречената благоразумна фискална политика. Но какво да кажем за човешката цена, която плащаме, за да бъдем финансови отличници?

Не мога да си представя, че има човек, който гледайки финансови показатели на България, нивата на пенсиите и минималните заплати, и възможностите за реализация тук, би се съгласил с високо платените служители на банки и чиновниците в Брюксел, които упорито хвалят благоразумната фискална политика на страната. Това са плитки и повърхностни интерпретации, базирани на взирането по цял ден в цифри, без капка мисъл за цената на човешкия живот.

Ако някой не е съгласен с мен, бих искала да го поканя в България по-късно тази година, за да му покажа човешката цена на добрите ни финансови резултати (ако разбира се и това не се окаже една пропагандна формулировка, която да замазва очите на бедния българин, който всеки ден си мечтае да бъде беден грък).

С падането на температурите, ще бъде по-трудно да не ги забелязваме - бездомните и бедните, които бродят по улиците на България. Бурите ще разкъсат камуфлажната мантия на статистиката и отново един абстрактен проблем, за който се говори в проценти и демографски тенденции, ще се превърне в недохранено дете, в беззъб мъж, в две тъжни очи на жена.

Дори и тези, които имат дом и работа, ще кажат на нашия гостенин колко труден е станал животът.

Но той със сигурност ще ни зададе един въпрос и ще има пълно право. Защо въпреки видимото влошаването на жизнения стандарт е толкова крещяща липсата на политически последствия и социално напрежение? Това е удивително явление за България и според мен има три основните причини.

Първо, вездесъщата апатия от всичко и всички убива всяка искра за социални протести. Второ, синдикатите, които биха могли да впрегнат негодуванието на хората, са слаби, продажни и тотално изпразнени от смисъл. И не на последно място паричните преводи на българите, живеещи в чужбина - те поддържат като на системи живота на цели семейства тук.

Мъдри хора са казали, че истинската заплаха за демокрацията е в нарастващото обществено недоволство към баналността на тези, които практикуват демокрацията като професия.

Парадоксално, истинската заплаха за демокрацията в България се крие в нарастващото обществено търпение към баналността на (уж) практикуващите я.