Нови лекарства ще навлизат на българския пазар със закъснение от 1-2 години

Пътят на новите лекарства до българския пациент се удължава с поне 1-2 години в резултат на въвеждането на нови правила с Наредба 10, която всъщност материализира изменения в Закона за лекарствата от края на миналата година. Това заяви пред БНР д-р Стойчо Кацаров – председател на УС на Центъра за защита на правата в здравеопазването.

„Това е изменение в правилата за сключване на безплатни или частично платени лекарства в листата на НЗОК. Има нови правила, които много затрудняват достъпа на пациента, особено за нови лекарства. Според мен няма да влязат нови лекарства на пазара“, обясни той в предаването „Преди всички“.

Според него производителят освен, че рискува да не му бъде заплатен новият лекарствен продукт, но и рискува продуктът да бъде компрометиран. Причината е, че някакви хора – неизвестно по какви правила и методика, може да кажат, че той е лош и не лекува, добави д-р Кацаров.

Други правила от наредбата водят до това, че колкото по-добро е лекарство и колкото повече то се продава, толкова по-големи ще са загубите за производителя.

Той обясни защо се прави тази наредба: „Бюджетът на НЗОК при нас е превърнат в някакъв фетиш. Това е единственото и задължително условие, което ръководи действията на Здравната каса – да се спази бюджета. Затова се въвеждат всички тези норми и правила“. Д-р Стойчо Кацаров попита обаче какво са правили представителите на работодателите и синдикатите в Надзорния съвет на Здравната каса, когато са приемани тези правила.

Прехвърлянето на Фонда за лечение на деца в НЗОК е правилна стъпка, смята д-р Кацаров. Според него не е необходима друга администрация, защото Здравната каса може да извършва и тази работа.

„Имахме 3 органа – НЗОК, Комисията за лечение в чужбина към Министерството на здравеопазването и Фондът за лечение на деца, които извършваха общо взето едно и също нещо. Сега всички тези функции са концентрирани в Здравната каса. Тя има необходимия капацитет – експерти и пари, за да ги осигурява. Друг е въпросът дали самата Здравна каса работи добре и дали отговорите й на исканията за лечение в чужбина са адекватни“.

Според него се преекспонира значението на новата мегаагенция „Медицински надзор“:

„Тя почти няма значение по отношение на здравната система. Създаването й няма да промени отношенията между лекарите и пациентите в болницата, извън болницата, в Спешна помощ – това не влияе на здравната система, а е въпрос на организация на самата администрация. Единственият ефект, който виждам по отношение на здравната система, е негативен и той е свързан с това, че покрай създаването на тази агенция се затруднява много разкриването на нови лечебни заведения и нови дейности в съществуващи такива, което не е благоприятно за пациентите и здравната система“.

Обвиненията в корупция вероятно ще съпътстват и новата агенция, смята д-р Кацаров и добави: „Предполагам, че такива ще бъдат реалностите, както са били и преди това. Съществуващата агенция „Медицински одит“ не е тайна, че не си вършеше добре работата. Няма никакви основания да се смята, че и новата малко по-голяма агенция ще върши кой знае колко по-добре тази работа. Концепцията ни за контрол според мен не е правилна“.