Кога не се прави сърдечна проба с натоварване (т.нар. стрес тест)?

Изследването на сърдечната функция и установяването на компенсаторните възможности на сърцето и съдовата система са с важно значение за диагнозата, проследяването и прогнозата при сърдечно-съдови заболявания. Важно функционално изследване е пробата с натоварване, която се извършва на велоергометър или бягаща пътека.

Противопоказанията за провеждане на стрес тест са, казано най-общо, редица състояния и заболявания, при които изследването на сърдечната функция при натоварване е с повишен риск и не се прави.

Противопоказанията за провеждането на проба с натоварване са две основни групи – абсолютни и относителни.

Абсолютни са противопоказанията, които предполагат висок и напълно неприемлив риск за пациента:

1. пресен инфаркт на миокарда
2. нестабилна ангина пекторис
3. високостепенна стеноза на общия ствол на коронарните артерии
4. неконтролирани аритмии (нарушения на сърдечния ритъм)
5. високостепенна аортна стеноза (стесняване на отвора на аортата)
6. неконтролирана сърдечна недостатъчност
7. белодробна тромбемболия или тромбофлебит
8. миокардит, перикардит, ендокардит
9. физическа невъзможност на пациента за извършване на изследването или отказ на пациента
10. наличен тромб в дясна камера на сърцето

Относителни са противопоказанията, при които рискът от извършването на изследването е висок, но потенциалната полза от изследването и значението на резултата за успех в диагностичния и лечебен план са значително по-големи. При тази група пациенти проба с натоварване се извършва по преценка на лекуващия лекар за риска и ползата или след консултация с няколко специалисти.

1. умерена клапна стеноза
2. електролитни нарушения
3. есенциална артериална хипертония или хипертония с бъбречен характер
4. хипертрофична и/или обструктивна кардиомиопатия
5. аневризма
6. липса на съдействие от страна на пациента
7. проводни нарушения
8. системни заболявания в остра фаза или обостряне