България на Олимпийски игри – провал в криво огледало

От 27 юли насам, светът е Олимпиада.

България изпрати 63 спортисти на игрите в Лондон – някои от тях вече приключиха участието си, а към други още гледаме с надежда за медал.

Българските медии, обаче, от които зависи да поставят събитието близко до хората, се справят доста съмнително със задачата.

Успехите са си успехи – отразяват се лесно – всички харесваме, горди сме, Българи юнаци, и така нататък.

А какво правим с неуспехите? Кълвем като лешояди? И как се мери неуспех в спорта у нас? – на режим включен/изключен? Медал/не-медал?

Български вестници и онлайн медии заизлизаха със заглавия „Провал за....". Провал за този, провал за онзи – като погледнеш спортната колонка – провал до провала.

За провалени преброиха Мария Гроздева и Антоанета Бонева, които останаха извън финала на 25 метра спортен пистолет, Григор Димитров и Цветана Пиронкова, които отпаднаха във втория кръг на олимпийския турнир по тенис на сингъл, бадминтонистката Петя Неделчева, която загуби от Адрианти Фирдасари, Явор Христов, който загуби в първата елиминация на турнира по стрелба с лък, Антон Ризов, който не стигна до финал на стрелбата с пушка от 50 метра от положение легнал и 10 метра въздушна пушка, и така нататък, и така нататък.

Ако пропускам някой – намерете го сами: търсене на България + провал + Олимпиада в Гугъл, примерно, ще ви даде доста материал за четене.

Журналистите наобикалят завръщащите се от Лондон спортисти и напират с въпроси, докато не изкарат сълзи от очите им.

Къде, обаче, бяха всичките тези медии, които искат обяснение защо не са им донесени медали, докато спортистите се готвеха за Игрите в Лондон?

Всичко у нас е футбол, футбол, футбол, и пак футбол, и още футбол, и ако може още малко футбол, при все, че футболът ни е забележително провален, и то от доста време.

Ежечасово валят публикации и материали на тема футболни класирания, футболни съдии, футболни трансфери, чудовищни суми за футбол, футблни спонсори, хиперагресивни футболни агитки, хиперсексуални футболни съпруги, и каквото друго излезе на тема футбол.

Къде е отразяването на всички други спортове, за които освен че няма пари и база, няма и медийно внимание?

Къде са репортажите на тема какви нечовешки усилия се изискват, за да покриеш олимпийски норматив в Български условия?

Къде са медиите, които би трябвало да спомагат за събирането и сплотяването на шумни и посветени национални агитки на не-само-футбол?

Ако журналистите сега научават имената на успелите ни спортисти в непопулярните сегменти, какво имат право да изискват от тях?

Дали да не подходим по-скромно към заглавията, с малко повече уважение и благодарност, че тези състезатели все още не са сменили флага на екипите си?

За да не се окаже провалът предимно медиен, не толкова олимпийски.