Парламентът има едва 20% положителен рейтинг сред народа

Скандалите през месец август и високият градус на политическо напрежение дават отражение на основните индикатори, които изследователски център „Тренд“, по поръчка на „24 часа“, залага в ежемесечните си проучвания. Никоя институция не остава незасегната от общественото недоволство.

В очакванията за бъдещето на страната се отчита динамика, въпреки че оптимистите продължават да са повече (47%) от песимистите (43%).

Положителната оценка за работата на парламента ерозира в последните четири месеца с по няколко процентни пункта всеки месец, като през септември 20% от анкетираните декларират, че имат положителна оценка за работата на институцията срещу 69%, които не я одобряват. Спад има и в оценката спрямо правителството, но тук се забелязва спад само през този месец, без да се отчита негативна тенденция за няколко месеца.

В оценката за работата на президента също се отбелязва негативна динамика, като отрицателните оценки се повишават с 5%, а положителните падат с 3%.

Въпреки негативния тренд и на индикатора за необходимост от предсрочни парламентарни избори, половината българи все още смятат, че нов вот не е необходим, а 53% са на мнение, че правителството ще изкара пълен мандат.

Независимо от негативната тенденция относно оценката на основните институции, партийните предпочитания на българите се запазват сходни с предишните месеци. Дистанцията между двете основни партии се запазва на около 3%. ДПС и Обединени патриоти остават с разлика в рамките на 1%. В сравнителен план, с предишните месеци, разликите са в рамките на статистическата грешка.

Според 55% от всички запитани, оставките на министрите на вътрешните работи, регионалното развитие и транспорта няма да внесат промяна в работата на кабинета. 15% смятат, че правителството ще се подобри след кадровите смени, а 9% остават скептични.

Проучването на изследователски център „Тренд“ по поръчка на вестник „24 часа“, посветено на нагласите на българите спрямо партиите и работата на основните институции. Проучването е реализирано в периода 4-11.09.2018 г. чрез пряко полустандартизирано интервю „лице в лице“ сред 1006 души на възраст над 18 години. Проучването е представително за пълнолетното население на страната.