Смяната на часовото време: полезна преди, сега – не толкова

В действителност часовниците ни в момента се движат с час напред от реалното време. Това е заради лятното часово време, с което отдавна сме свикнали. През последните години все повече се засилват съмненията за ползата от смяната на часовника два пъти годишно.

Късно снощи приключи допитването в целия Европейски съюз, организирано от Еврокомисията – какво мислят гражданите на 28-те по този въпрос. Резултатите ще станат известни по обед.

Всяка последна неделя на месец март гражданите на ЕС, САЩ, Канада и още няколко големи държави, местят стрелките с един час напред. А в последната неделя на октомври – с един час назад.

Това става за първи път в Германия, в тежките години на Първата световна война. Идеята е да се пестят енергийни ресурси и човешка енергия. Тази практика постепенно се въвежда и в останалите европейски страни, както и в Северна Америка и Съветския съюз.

С годините все повече се прокрадват съмнения за ползата от подобна смяна. Икономисти изтъкват аргументи, че икономическата полза не е кой знае колко значима. Други са загрижени за нарушаването на естествения биоритъм на организма.

В резултат, дебатите доведоха до гласуването на резолюция в Европейския парламент, приканваща Комисията да проучи аргументите „За” и „Против”. Допитването до гражданите няма силата на референдум, а е само проучване на нагласите. За да се стигне до отмяна на лятното часово време, трябва да има гласуване в Европарламента, както и съгласието на всички държави-членки.

„Икономическите ползи от това разместване на времето са въображаеми”, коментира в студиото на „Тази сутрин” предприемачът Васил Василев.

Той посочи, че преди век отношението между стойността на киловатчас и цената на минута здраве е било различно.

„Обстоятелство, че по-голяма част от хората са за преодоляване на този проблем показва, че хората не са съгласни, не го приемат, то им пречи”, категоричен беше Василев.